![Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/6/ne-kazvaj-sbogom-bg-download.jpg)
Не казвай сбогом [bg]
- Автор: Флин Джилиан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-398-233-4
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:
— Джеф ли те накара? — питам я.
— Аз го накарах.
Тръгвам към вратата, която Грета е препречила.
— Пусни ме да изляза.
— Дай ни парите.
Посягам към бравата, а Грета замахва, избутва ме до стената с ръка върху лицето ми, а с другата вдига роклята ми и дръпва колана с парите.
— Недей, Грета, сериозно ти говоря. Престани!
Горещата й потна длан е върху лицето и притиска носа ми, един от ноктите й дращи окото ми. После тя отново ме блъсва към стената, главата ми се удря, зъбете ми прехапват връхчето на езика. Цялата схватка е много безшумна.
Държа токата на колана си, но не виждам и не мога да се боря с Грета, окото ми сълзи силно и след малко тя успява да изтръгне колана, издран от ноктите ми. Блъска ме отново, дръпва ципа и мушва пръсти вътре.
— Мили боже! — възкликва. — Ама тук има… — брои — … повече от хиляда, две или три. Мили боже! Мамка му, момиче, банка ли си ограбила?
— Като нищо — обажда се Джеф. — Незаконно присвояване.
Ако беше на филм, на някой от филмите на Ник, щях да цапардосам Грета по носа, да я поваля окървавена и в несвяст на пода, после да фрасна със замах и Джеф, но истината е, че не умея да се бия, освен това те са двама и не си струва. Ще ги нападна, а те ще ме стискат за китките, докато се съпротивлявам като дете, или здравата ще се ядосат и ще ме спукат от бой. Досега никой не ме е удрял. Страх ме е да не ме наранят.
— Нали щеше да звъниш в полицията? Хайде де, обади се — подканя ме Джеф.
— Майната ти — прошепвам.
— Съжалявам — казва Грета. — Отсега нататък да внимаваш повече, ясно? Не бива да си личи, че си момиче, което пътува самичко и се крие.
— Ще се оправиш — уверява ме Джеф и ме потупва по ръката на излизане.
Върху нощното шкафче имам две монети: от двайсет и пет и от десет цента. Всичките ми пари на този свят.
Ник Дън
Изчезнала от девет дни
Седях на леглото с лаптопа си и се наслаждавах на мненията онлайн за импровизираното ми интервю. Лявото ми око леко пулсира, малко съм махмурлия от евтиния скоч, но иначе съм доста доволен. Снощи метнах първата стръв, за да подмамя жена си да се върне. Съжалявам, ще ти се реванширам, отсега нататък ще правя каквото поискаш от мен, ще покажа на целия свят колко си специална за мен.
Защото, ако Ейми не се върне, ще съм прецакан. Детективът на Танър (жилав и спретнат тип, не алкохолизирано ченге, както си представях) досега не бе открил нищо — жена ми беше успяла да изчезне съвършено. Затова трябваше да я убедя да се върне при мен, да я отрупам с комплименти и да я накарам да капитулира.
Ако съдя по мненията в Мрежата, явно съм постъпил правилно, понеже отзивите са добри. Много добри:
Господин Лед се разтопи! ЗНАЕХ СИ, че е свестен човек. In vino veritas!
В крайна сметка може и да не я е убил.
В крайна сметка може и да не я е убил.
В крайна сметка може и да не я е убил.
И са престанали да ме наричат Ланс.
Пред вкъщи операторите и журналистите вече губят търпение, искат изявление от човека, който „в крайна сметка може и да не я е убил“. Буквално крещяха срещу спуснатите ми щори: Ей, Ник, излез, разкажи ни за Ейми. Ей, Ник, разкажи ни за търсенето на съкровища. За тях това е само ново покачване на рейтинга, но все пак е много по-добре от: Ник, ти ли уби жена си?
После изведнъж започнаха да скандират името на Го — много харесваха Го, на нея всичко й е изписано на лицето, веднага разбираш кога е тъжна, сърдита, притеснена, слагаш един надпис под снимката, и ето ти цяла история. „Марго, невинен ли е брат ви? Марго, кажете ни за…“ „Танър, невинен ли е клиентът ви? Танър…“
После звънецът звънна и аз отворих вратата, без да се показвам, защото още не се бях оправил — чорлавата ми коса и смачканите ми боксерки разказваха друга история. Снощи пред камерата бях очарователно подпийнал, съвсем мъничко, in vino veritas. Сега обаче изглеждах чисто и просто пиян. Затворих вратата и зачаках още две ласкави рецензии за изпълнението си.
— Никога, ама никога повече не прави така — поде Танър. — Какво ти става, Ник? Имам чувството, че трябва да ти сложа от онези детски каишки. Как може да си толкова глупав?
— Прочете ли коментарите онлайн? На хората адски им харесва. Успях да обърна общественото мнение, както ти ме посъветва.