Шогун

— Трябваше да бъде, но излезе, че съм се лъгал. Най-добре да обясня…

— Аз трябва незабавно да се прибера в Макао, за да приготвя Черния кораб. През февруари закупихме от кантонския пазар най-хубавите коприни на стойност един милион дуката и ще пренасяме най-малко сто хиляди унции китайско злато. Мислех, че ви е ясно — всички налични пари в Макао, Малага, Гоа, всичко, което търговците и управителите на Макао можаха да вземат на заем, са вложени в тазгодишното начинание. Както впрочем и вашите пари.

— Не по-малко от вас съзнаваме колко е важно всичко да мине гладко — натъртено каза дел Аква.

— Съжалявам, капитане, но Торанага е председател на Съвета на регентите и ние сме длъжни да се обърнем към него — обясни отец Алвито. — Обаче той не пожела да обсъждаме тазгодишната търговия и разрешителните ви. Започна с думите, че не одобрявал убийствата.

— Че кой ги одобрява — учуди се Ферейра.

— Какво има предвид Торанага, Мартин? — разтревожи се дел Аква. — Какви са тия номера? Какво убийство? И какво общо имаме ние с това?

— Каза ми буквално: „Защо вие, християните, искате да убиете моя затворник, лоцмана?“

— Какво?

— Торанага е убеден, че снощното покушение е било насочено срещу англичанина, а не срещу него. И добави, че в затвора е бил направен още един опит да го убият — Алвито говореше с впити във военния очи.

— В какво ме обвинявате, отче — не издържа Ферейра. — В опит за убийство ли? Мен? В крепостта Осака? Та аз съм за пръв път в Япония!

— Значи отричате, че знаете нещо по въпроса?

— Не отричам, че колкото по-скоро пукне този проклет еретик, толкова по-добре — заяви той хладно. — Ако холандците и англичаните започнат да сеят заразите си из Азия, ще ни навлекат огромни неприятности. На всички нас.

— Вече ги имаме — напомни му Алвито. — Торанага още в самото начало ми каза, че научил от варварина за невероятните печалби, които извличаме от португалския монопол върху търговията с Китай, че португалците продавали коприната скъпо и прескъпо, че само те имали правото да я купуват от Китай и я плащали с единственото, което китайците вземали в замяна — японско сребро, което хитрите португалци купували тук, в Япония, на безценица. Торанага заяви: „Понеже Китай и Япония са в състояние на война и ни е забранено да водим всякаква пряка търговия, а само португалците имат разрешително да я водят, те трябва да отговорят официално — писмено — на обвиненията в лихварство, отправени срещу тях от лоцмана.“ Той ви „моли“, ваше високопреосвещенство, да представите на регентите доклад за курса, по който се води търговията — сребро към коприна, коприна към сребро, злато към сребро. И добави, че няма нищо против големите ни печалби, стига източникът им да са китайците.