Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— И несравнимите ти познания! — подел вторият.
— И високите ти помисли! — забързал първият.
— И този пророчески череп! — възкликнал вторият.
А третият — Хаким — в това време се гърчел и скимтял отзад, като търсел място също да вмъкне някоя дума.
— И неизразимата ти доброта! — заврещял той. — Каква благосклонна усмивка, озаряваше вчера лицето ти, о, многотайнопостижими старче, когато слушаше незлобивите ми шеги, разбирайки, че те са подсказани само от добродушие и весел нрав…
Старецът не вдигнал очи, на изсъхналите му устни проблясвала скръбна усмивка. Ето кога той се доближил до стародавната истина: „Мъдростта не е достояние на възвисените, а само на смирените!…“ Но страшните думи, който произнесъл той, показвали, че неговата мъдрост е обърната с лице към тъмнината. Той рекъл:
— За всеки от вас на времето аз съм правил добро и днес съм наказан за това. Такъв е законът на нашия скръбен свят: всяко добро дело влече след себе си възмездие, за онзи, който го е направил.
Едва ли той самият, а и онези, които го слушали, са разбрали докрай целия губителен смисъл на тези думи, след които — ако бяха истина — животът би трябвало да спре; но благостен е Животът! — това не било истина, а само оправдание за изгубилите вяра и поддалите се на отчаянието като онзи старец.
Заптиите извлекли Настрадин Ходжа на площадката по-бързо, Отколкото търговеца, и го повалили на килима пред хана.
От обикновените хора наблизо вече нямало никого — по края на полето стражата със сопи и камшици разпръсквала последните любопитни сеирджии.
От пръв поглед Настрадин Ходжа разбрал, че между велможата и търговеца току-що е завършила гореща схватка, И двамата били зачервени, потни, с горящи очи, ръцете им треперели. Червен от яд бил и самият властелин.
— Никога досега — говорел той с глух от задуха глас, — никога досега никой не се е осмелявал да оскърбява господаря с такива непристойни кавги! Отгоре на всичко пред народа, пред очите на хиляди хора! Толкова ли не можахте да намерите за долната си свада друго време и друго място? — Той захъркал, едва си поел дъх. — Нима господарят ви никога няма да може спокойно да се отдаде на удоволствие или на зрелище, да се освободи поне за един час от вашите мръсни жалби, крамоли и интриги?
Тук погледът му спрял на Настрадин Ходжа.
— Тоя пък кой е?
— Вражалецът — подсказал му везирът по търговията. — Оня вражалец, заради когото…
— Откъде се е взел? Защо е тука?
Везирът пребледнял:
— Разпоредих да го доведат, предполагах, че великият хан ще пожелае самолично да попита… да чуе… да разбере… да лицезре… аз мислех…
Той оплел думите и безпомощно огледал придворните.
Никой не му се притекъл на помощ. Всички мълчали.
— Той предполагал! — възкликнал ханът страшна разгневен. — Той мислел!… Така можещ да предположиш нещо също толкова глупаво и да домъкнеш от пазара пред трона ми всички метачи, боклукчии, чистачи за приятелски разговор и разсъждения с мене! Щом си разпоредил да доведат тук този мошеник-гледач, сам разговаряй с него, а мен моля да ме избавиш от подобна чест. Или да намери тези проклети коне веднага, пред мен, незабавно, или да си признае, че лъже, и да изтърпи полагаемото наказание — без отлагане, ето тука, пред площадката!
Ханът млъкнал, облегнал се на възглавницата, като показвал с целия си вид крайно недоволство.
Настрадин Ходжа успял през това време да хвърли едно око към търговеца и да му намигне; оня ядосано изсумтял, отскубнал още един кичур от брадата си, но не посмял да се обади.
— Вражалецо! — рекъл търговският везир. — Ти чу волята на нашия властелин. Сега отговаряй на всичките ми въпроси направо, ясно, без усукване.
Настрадин Ходжа точно така и отговарял — направо, ясно, без усукване. Да, той се наема да намери конете. Сега, веднага, в присъствието на хана. Той се осмелил да подсети за наградата от десет хиляди танга, която му обещал търговецът.
— Имало ли е такъв пазарлък? — обърнал се везирът към сарафина.
Последният мълчаливо измъкнал кесията изпод халата, подал я на везира.
— Виждаш ли, гледачо! — везирът разтърсил кесията, чуло се тънко пеене на алтъни. — Но за да я получиш, трябва първо да намериш конете и второ, да опровергаеш обвинението към тебе в подкуп. Ако се наемеш да намериш конете днес, тогава обясни: защо не можа да ги намериш вчера, завчера или преди два дена? Защо не ги намери преди състезанията, а се наемаш да ги намериш след тях?
— Неблагоприятното разположение на звездите Сад-ад-Забих — подкарал Настрадин Ходжа старата си песен, още от бухарските времена.