Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— А има ли алиби и солидно ли е то? — отново попита лейтенантът.
— Да. Току-що си спомних нещо, което Хейуд ми каза — продължи Шрадер, когато Маккорд се обърна, за да задраска името й. — Преди не обърнах внимание, но онази вечер на тържеството Лий Манинг я помолила да прави компания на Валенте. Тя подчерта, че госпожа Манинг била разстроена от присъствието на Валенте заради лошата репутация на италианеца.
— Което отново подкрепя теорията, че Лий Манинг не е знаела кой е Валенте — заключи Маккорд и отново се обърна към черната дъска. — Ами Тета Беренсон? Художничката.
— Тя си има алиби — отвърна Шрадер. — Обаче Манинг и без това не би й обърнал никакво внимание. А ако да си грозен беше престъпление, цели орди хеликоптери и полицейски хрътки щяха да преследват тази жена.
— Шрадер — изрече лейтенантът с крива усмивка, обръщайки се да задраска името на Тета, — не искам да съм първият, който ти го казва, но ти не си точно мистър Вселена.
Сам се наведе към тетрадката си, за да скрие усмивката си. Вдигна поглед едва когато Маккорд скръсти ръце и се обърна към имената, записани на дъската.
— Ами Клер Стрейт? — попита Мичъл.
— И тя има алиби — обясни Уомак. — Обаче мрази мъжете. Съпругът й я зарязал заради сладко момиченце, което може да му е дъщеря, и тази жена направо се е побъркала. Ако питате мен, след този развод тя ще стане лесбийка.
— Възможно ли е това? — попита Шрадер и погледна Сам. — Ти мислиш ли, че хетеросексуална жена може да стане лесбийка само защото мъжът й й е изневерил?
Без дори да подозира, че Маккорд поглежда крадешком към нея, Саманта се приведе към Шрадер, усмихна се широко и със сладко гласче рече:
— Определено! Нали точно това се случи и на мен.
Сетне рязко се извърна и улови погледа на Мак. Изражението му подсказваше, че се сдържа да не се разсмее. После той леко тръсна глава и отново се извърна към дъската. Съм също бе детектив. Веднага забеляза жеста му и се досети какво означава. Само преди минута тя бе тръснала глава по същия начин, за да се концентрира върху работата и да спре да мисли за него.
— Ерин Гилрой — секретарката на Манинг — рече Мак и чукна с тебешира върху името.
— Не съм я разпитвал за алибито й — призна си Уомак. — Ами ти, Литълтън?
— Не. А трябваше. Тогава обаче не ми се стори необходимо. И сега мисля, че не е тя, но кой знае…
— Ти се заеми с това, Уомак — нареди Маккорд и посочи следващото име в списъка. — Последна в списъка е Шийла Уинтърс.
— Психиатърката ли? — изненада се Шрадер и сбърчи нос с отвращение. — Леле, можете ли да си представите да се любите с психиатър, който да анализира всеки ваш стон?
— Не може ли да спрем вече с темите за секса? — сряза го лейтенантът. — Какво ви става днес?
Шрадер и Уомак се спогледаха постреснати. Та нали самият лейтенант бе подметнал онова за Триш Лефковиц. Полицията си бе мъжка територия и табута нямаше. Стига да не обиждаха Сам, „момчетата“ можеха да си говорят всякакви щуротии.
— Двамата с Литълтън вече разпитвахме доктор Уинтърс — подхвана отново Мак, — но понеже тя не бе заподозряна, не сме коментирали алибито й. Тя обаче е много привлекателна блондинка, а всички знаем, че Манинг си е падал по русите красавици. Според мен тя не е най-вероятният убиец, но все пак ще разговаряме отново с нея. Сега останаха единствените мъже в списъка ни. Пръв е Джордж Соколоф, архитектът. Литълтън провери алибито му, то не е желязно.
— Има ли мотив? — попита Уомак.
Замислен, Маккорд помълча малко.
— Ще трябва да проверим, но ако онова, което ни каза, е истина, значи той е бил геният зад по-мащабните и печеливши проекти на Манинг. Манинг му е обещавал слава и участие в „Кресънт Плаза“. Може би впоследствие се отметнал… — Мак посочи и другите две имена и добави: — Остават Джейсън Соломон и гаджето му Ерик Инграм.
— Те сами са си алиби — обясни Стив и изведнъж се сети, че Логан Манинг бе вложил двеста хиляди в пиесата на Соломон.
— Нека да поразровим там — предложи Мак. — Нещо ме кара да мисля, че пътят към убиеца е осеян със зелени гущерчета. Непременно трябва да открием откъде Манинг се е сдобил с толкова много мръсни пари, които са му били достатъчни не само да обзавежда фирмата си, но и да си купува скъпи коли, да си покрива ежедневните разходи, а на всичкото отгоре и да влага двеста хиляди долара в пиесата на Соломон. Като гледам как е харчел, той май не се е притеснявал, че запасите му ще свършат, значи там, откъдето са идвали парите, е имало още много.