Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Очите му се насочиха към устните й.
И с изненада откри, че може да понесе този контакт помежду им. Думите не бяха достатъчни, за да уталожат омразата, която изпитваше към самия себе си, но ръцете й върху кожата му, устните им, слети в едно, тялото й, притиснато към неговото… Именно от това имаше нужда, а не от разговори.
— Точно така — каза тя с пламнал не само заради симпатската й същност поглед. — Двамата с теб имаме нужда от това.
Джон вдигна влажните си студени ръце и обхвана лицето й. После се озърна. Може би сега беше моментът, но не това беше мястото. Нямаше да прави любов с нея на твърдите плочки.
— Ела с мен — произнесе с устни, а после се изправи и я дръпна към себе си.
Докато напускаха съблекалнята, шортите му се бяха издули отпред. Но той държеше под контрол потребността си да се слее с нея, която караше кръвта му да кипи, защото искаше да й даде нежност, в замяна на насилието, на което е била подложена.
Вместо да се запътят към тунела и обратно в къщата, те поеха надясно. Нямаше начин да се качи в стаята си с нея под ръка и ерекция с размер на носеща греда. А и беше съвсем мокър. Прекалено много неща за обясняване пред огромната на брой публика в имението.
В съседство със съблекалнята имаше помещение с маси за масаж и джакузи в ъгъла. На пода имаше сини постелки, които не бяха използвани от поставянето им там… Братята рядко имаха време да провеждат спаринг, а още по-рядко да се правят на балерини с разните му там разтягания и разгрявки.
Джон блокира вратата с един пластмасов стол и се обърна с лице към Хекс. Тя се разхождаше наоколо, а прекрасното й тяло и плавната й походка предлагаха по негово мнение повече от пълна стриптийз програма.
Той посегна и угаси лампите.
Червено-белият надпис „Изход“ над вратата хвърляше мъждива светлина, която тялото му разделяше на две, а дългата му сянка се простираше от сините постелки чак до краката на Хекс.
— О, Джон, желая те — промълви тя.
Нямаше да й се наложи да повтаря. Той изрита маратонките си „Найк“, измъкна тениската през главата си и я запрати на пода. После пъхна палци в ластика на шортите си и ги смъкна надолу по бедрата си, а пуснатият на свобода член щръкна напред. Всичко у Джон, от мозъка и кръвта до биещото му сърце, беше фокусирано върху жената, намираща се на няколко крачки пред него.
Но той не желаеше да й се нахвърли и да започне да я чука. Не. Дори това да означаваше, че тестисите му ще посинеят от възбуда…
Способността му да мисли логично се стопи, когато тя хвана ръба на тениската си, с елегантно движение я плъзна нагоре по тялото си и я съблече. Отдолу нямаше нищо друго освен прекрасна гладка кожа и високите й стегнати гърди.
Когато ароматът й се понесе към него и той задиша тежко, пъргавите й пръсти се насочиха към връзките на медицинските панталони, разхлабиха ги и зелената памучна тъкан се свлече в краката й.
О… боже, тя стоеше гола пред него и впечатляващите извивки на тялото й бяха удивителни. Макар да бяха правили секс вече два пъти, всичко се беше случило така бързо, че той не беше имал шанса да я огледа както трябва… Джон примигна стреснато. За момент единственото, което виждаше, бяха синините по тялото й, които бе видял, когато я беше открил, като особено натрапчив беше споменът за онези от вътрешната страна на бедрата й. И сега, когато знаеше, че не са получени просто от юмручен бой…
— Не го прави, Джон — помоли тя дрезгаво. — Аз няма да го правя, недей и ти. Той вече отне и на двама ни прекалено много.
Гърлото му се стегна в желание за мъст, което успя да потисне, само защото знаеше, че тя е права. Със силата на волята си наложи да приеме, че вратата зад него, която бе залостил със стола, ще държи навън не само живите същества, но и духовете на злото.
По-късно, след като се насладяха на този интимен момент от живота си, щеше да има достатъчно време да изравни резултата.
— Красива си — произнесе той беззвучно.
Но тя, разбира се, не можеше да види устните му в тъмното. Очевидно щеше да се наложи да й покаже какво си мисли.