Родена в понеделник

— Искаш ли? — пита ме. — Празнувам, че се отървах от този неудачник.

— Хенри не е неудачник само защото не желае да те търпи повече.

— Да ме търпи? — запелтечва и пъхва в ръката ми чаша „Болингър“. — Моля те! Закъснявам само няколко минути, в рамките на допустимото, и… нали се досещаш…

— Не. Какво още?

— Връщам поръчани ястия, искам други, такива неща — казва Лили и отново мята коси. — Не знае как да се държи с една дива. Честно казано, беше голям компромис от моя страна отново да изляза с него, след като разбрах, че не притежава нищо — засмива се насила. — Кой би повярвал? Да бъда зарязана от един бедняк, аз!

— „Дива“ е по-прилична дума за „разглезена кучка“, Лили. Очевидно беше, че го харесваш. Защо не му се обадиш и не го помолиш да започнете отначало?

— Да излизам с този долен сексист? Той ме нарече „проститутка“!

— Заслужи си го. Сама каза, че не можел да си позволи момиче като теб.

— Господи, явно не разбираш от шеги, Анна — изсумтява сърдито. — Ясно беше какво имам предвид. Възнамерявам да се омъжа за човек с пари, а не за разорен нещастник.

— И каква е разликата между това и проституцията?

— Ще бъда с един мъж. Ще сключа законен брак. Така правят жените от… откакто свят светува — намира си извинение тя.

— Ако питаш мен, съпругите украшения са проститутки с по един редовен клиент.

— Е, не съм те питала — тросва ми се. — Не е ли редно да подкрепиш решението ми?

— Мисля, че решението беше негово.

— И без това щях да скъсам с него след няколко дни — заявява уверено. — Не мога да излизам с мъж, който ме води в евтини гостилници.

— Слушай — подемам, — какво си постигнала, като преследваш богати мъже? Често ги сменяш, не си задържала дори един повече от месец и никой от тях не ти е направил предложение. Освен това все още живееш в този апартамент. Намери най-сетне един, който истински те харесва и не угажда на капризите ти, точно какъвто ти е нужен…

— Нужен ми е мъж, който да ми дава лична свобода и да се съобразява с начина ми на живот.

— Покорен слуга?

Лили свива рамене.

— Аз съм принцеса. Трябва или да ме приеме такава, каквато съм, или да се откаже.

— Той се отказа.

— И какво от това? Единствената причина все още да не съм се обвързала сериозно с някого е, че не съм готова. Веднага щом взема решение… — щраква с тънките си пръсти с ярък червен маникюр — … ще заживея с този, когото избера. Няма да го оставя да ми се изплъзне, както ти направи с Чарлс. След три месеца ще бъда омъжена.

— Действай.

Странно е, че докато я гледам — красива, ядосана и намръщена, изпитвам само съжаление.

— Ще гледам „Биг Брадър“ — включва телевизора. — Не желая повече да обсъждам този въпрос с теб.

— Добре — отпивам още глътка шампанско.