Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — крещи Лили. — Какво става тук, по дяволите?
— Скроила си ми номер — виква и Джанет. — Пусни ме!
— Никой никъде няма да ходи — повишавам тон. — Ед — продължавам, — какво правиш, за бога? Скъса с Джанет, за да излизаш с жена, която не изпитва нищо към теб и се интересува само от парите ти?
— Моля те, недей! — Джанет започва да плаче. Очаквах го и все пак ме подлудява. Но не отстъпвам. И без това вече стигнах толкова далеч.
— Как смееш? — изпищява Лили. — Обичам Ед заради това, което е! Разкарай се!
— Лъже — обръщам се към Ед. — Тя не желаеше да има нищо общо с теб, когато мислеше, че си беден, и убеждаваше Джанет да те зареже, защото нямаш пари. Но Джанет остана с теб…
— Глупости! — скимти Лили. — Това са пълни… — кани се да каже „простотии“, но се спира на „безсмислици“ навярно защото смята думата за по-подобаваща на една дама.
— Как можа да изоставиш момиче, което толкова държи на теб, Ед? Как можа?
Джанет вече плаче неудържимо. Ед скача на крака. Изглежда така, сякаш се гърчи в агония от нерешителност, но когато я чува да ридае, не може да се сдържи. Втурва се към нея и сграбчва ръцете й.
— Джанет — говори отчаяно, — моля те, недей, не…
— Това е скапан номер — ръмжи Лили. — Пусни я.
— Не мога — жално продумва Ед. — Съжалявам, Лили, не мога. Аз… аз я обичам.
— Моля? — тонът й е смразяващ.
— Опитах се да ти се обадя — обръща се Ед към хленчещата Джанет. — Търсих те. Веднага съжалих… беше просто момент на лудост… когато ни хвана да се целуваме…
— Лудост? — проплаква Джанет.
— Да — потвърждава той. — Лили… жилетката падна от раменете й и…
— Паднала, сама, а? Друг път — промърморвам.
— Значи наистина се хващаш на това? — врещи Лили. — Не мога да повярвам!
— Не съм искал да излизам с теб — обръща се Ед към нея. — Аз… само те целунах. Не се сдържах… почувствах се… задължен. С теб не си подхождаме особено — тактично казва той. — Искам да кажа, предпочитам старите си пуловери.
— И на мен ми харесват повече — подсмърча Джанет.
— Онези дрипи! — насълзените очи на Лили изглеждат още по-яркосини. — С тях изглеждаше изпаднал. Имаш нужда от мен, Ед! Ти ме желаеш!
— Желаех те — признава той. — Но имах нужда от теб… — обръща се и обсипва с целувки обляното в сълзи лице на Джанет. Проследява с устни струйките, които се стичат по бузите й.
— Е? — от очите на Лили също текат сълзи, но те са от ярост. — Дано си доволна, след като съсипа живота ми, Анна!
— Не съм съсипала ничий живот — казвам. — Ти си влюбена в Хенри.
— Той не означава нищо за мен!
— Това са глупости и ти го знаеш. Влюбена си в него, Лили. Просто се страхуваш. Затова излизаш само с богати мъже. Затова се държа така ужасно с Джанет, когато кариерата й като модел бе на път да приключи. Защото се боиш, че скоро и теб ще те сполети същото.
— Няма! — изпищява тя. — Млъкни!
— Мислиш, че не те бива за нищо друго — продължавам безмилостно. — Не вярваш, че можеш да постигнеш нещо с ума си. Страхуваш се, че когато красотата ти повехне, с теб ще бъде свършено. Затова толкова отчаяно си търсиш богати гаджета, към които не изпитваш нищо. Мислиш, че външността е единственото ценно нещо у теб.
— Лъжкиня! — гласът й избива във фалцет и тя избухва в плач с разтърсващи ридания и стонове, пред които пороят от очите на Джанет бледнее. Джанет се приближава да я прегърне и ужасена, Лили се вкопчва в нея, така заслепена от сълзи, че явно не вижда кой е. Подавам й пакет кърпички.
— Извинете ме — тихо казва Ед и излиза в коридора. Дано не се кани да офейка.
— Ти… не знаеш какво е — заговаря Лили с треперещ глас и ме поглежда със зачервени очи и нос. — Нямаш представа какво е всеки божи ден да се безпокоиш за външния си вид.
Усмихвам се леко.
— Всъщност ще те изненадам.
— Всяко петънце — продължава, — всеки косъм, всяка малка бръчица… — потръпва от страх. — Използвам всякакви козметични средства, но няма голяма полза. Лицето ми все пак се променя, броя месеците до следващия си рожден ден — заридава. — На теб ти е лесно, имаш университетска диплома. А аз дори не съм собственичка на този апартамент, изплащам го, като давам стаи под наем.
— Умна си — казвам й.
— Дори не направих опит да кандидатствам в университет, бях твърде заета с работата си като модел — отново се разхленчва. — Но нямах особен успех. Не достигнах… до големите агенции и големите пари. Можех да си купя апартамент и кола…
— Все още можеш да направиш всичко това — уверявам я.