Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Пет пари не давам за закона и за дълга ти, Фостър! Тук става дума за живота на едно малко момиче. Няма да се откажа.
— Сър, не ме принуждавайте да го направя по трудния начин. Обясних ви, че имам правомощията да ви принудя и съм готов да ги упражня още сега.
— Нали проверихте всичко наоколо? Командосите не провериха ли също всичко? Каква опасност има? Може би онази жена вътре ще скочи и ще ме убие?
— Тя е на командно дишане.
— Значи не представлява опасност за мен. Довели сте обучени кучета. И те не надушиха нищо. Отвън чака армия въоръжени мъже. Казахте ми, че отгоре кръжат военни самолети и хеликоптери. Само танк, самолет или гранатомет може да улучи къщата от въздуха, а доколкото ми е известно, всички оръжия в щата Алабама са наши. Тук сме само ние. Къде е опасността? Е?
— Сър, ако знаех къде е опасността, щеше да престане да бъде опасност. Безпокои ме неизвестното.
— Неизвестното! — тросна се Дан Кокс. — Нека поговорим за известното тогава, Лари! Ако сега обърна гръб и се прибера у дома, а племенницата ми умре, след като съм можел да я спася, и това се разчуе, ще изгубя изборите. Разбираш ли, приятелю?
Фостър, Уотърс и другите агенти в хеликоптера размениха погледи. Явно не вярваха на ушите си.
— Добре — каза Фостър бавно, — ще изгубите изборите.
— Нещата не се развиха съвсем по начина, по който президентът искаше — намеси се Джейн Кокс бързо, след като забеляза смаяните лица на мъжете, макар че съпругът й не бе реагирал. — Президентът е много разстроен. Аз също. Той се тревожи ужасно много за нашата племенница. Аз също. Той е работил и е направил много за страната си. Нямаме никакво намерение да оставим някакъв престъпник, психопат или терорист да навреди на племенницата ни или да промени историята на страната, като попречи на мъжа ми да спечели втори мандат. Разбира се, животът на племенницата ми е най-важният фактор тук, но залозите и бездруго са големи, господа. Нека не се заблуждаваме.
— Съжалявам, мисис Кокс — поклати глава Фостър. — Независимо от всичко не мога да позволя на никого от двама ви да влезе в къщата. — Той извика на пилота: — Джим, подготви се за връщане…
Фостър не успя да довърши, защото в този момент президентът грабна пистолета на агента до себе си, свали предпазителя и залепи цевта до слепоочието си.
— За бога, сър! — извика Фостър.
— Господин президент! Недейте… — намеси се Уотърс.
— Млъквайте и двамата! Затваряйте си устите! — изрева Кокс. — Дари, ако някой се опита да ни спре, ще се наложи да ескортираш трупа ми до Вашингтон и да обясняваш на всички как си искал да ме защитиш, като си ме накарал да побеснея до степен сам да си пръсна мозъка!
Той кимна на Джейн.
— Слизай, Джейн. — Обърна се пак към Фостър. — Ще вляза в къщата заедно с жена си. Ще останем там не повече от няколко минути. Не искам да има електронно наблюдение или подслушвателни устройства. Похитителят се е изразил много ясно по този въпрос. Когато приключим, ще се качим на хеликоптера и ще се върнем. След това да се надяваме, че племенницата ми ще бъде освободена и всички вие ще забравите за случилото се. Ясен ли съм?
Никой не отговори. Гледаха втренчено президента, допрял пистолет до слепоочието си.
Най-накрая Уотърс наруши тишината.
— Ако настоявате да постъпите така, сър, трябва да изпълните едно условие.
— Тук нареждам аз, а не ФБР.
Уотърс погледна Джейн.
— Става дума за нещо, което ни каза Шон Кинг, госпожо. Имате му доверие, нали?
Тя кимна бавно.
— В такъв случай трябва да изпълните каквото ви кажа съвсем точно. Ще го направите ли?
— Да, ако включва влизането ни в къщата — отговори президентът.
След още няколко минути Джейн Кокс, загърната с дългото си палто, и президентът слязоха от хеликоптера. Когато командосите видяха президента с пистолет в ръка, направиха нещо, което обикновено не правят. Вцепениха се.
— Господин президент? — обади се стъписаният командващ.
— Махни се от пътя ми! — изрева в отговор Кокс. Командващият, ветеран от две войни, преживял десетки престрелки със смахнати наркодилъри и всякакви откачалки, за които човешкият живот бе нищо, едва не подскочи. След като пътят към къщата се освободи, Дан Кокс хвана жена си за ръка и я поведе нататък. Стигнаха до малката веранда, спогледаха се и влязоха.