Първото семейство

— Кои са тези? — настоя президентът.

— Взвод за спасяване на заложници, сър — отвърна Уотърс. — Дойдоха предварително, за да подсигурят района.

— Не съм давал разрешение за такова нещо.

— Не сте, сър. Операцията е разрешена от директора на ФБР.

Кокс не се зарадва особено, но директорът на ФБР не се назначаваше от него и оставаше на поста си за определен срок, независимо от промените в Белия дом.

В това време двете кучета, обучени да откриват бомби, обиколиха къщата с водачите си, после влязоха вътре. След малко единият водач се появи на входа и даде знак, че всичко е чисто.

Край хеликоптера Уотърс продължаваше:

— За ситуацията го е уведомил директорът на Сикрет Сървис. Решил е, че това е най-добрият начин да се действа, след като настоявахте да дойдете тук, сър.

— Каква загриженост! Да се надяваме само племенницата ми да не е мъртва в резултат на това решение.

— Значи по тази причина сме тук, така ли? — попита Лари Фостър. — Похитителите са отправили някакви искания?

Всички погледнаха към Джейн Кокс.

— Знаем, че писмото, което взех от вас, мисис Кокс, не е истинско — каза Уотърс. — В истинското писмо ли пишеше да дойдете тук?

— Не. Там имаше телефонен номер, на който да се обадя. Обадих се и ми казаха да дойда тук с президента, ако искам да видя племенницата си жива.

— А казаха ли ви какво да правите, след като дойдете тук?

— Да влезем в къщата и да видим жена на легло — отговори Джейн Кокс.

— Да, в къщата наистина има жена на легло. На животоподдържащи системи. Коя е тя?

— Не знам — отвърна твърдо Джейн. — Тук съм, за да си върна племенницата.

— Не знаете ли коя е? — попита скептично Уотърс. — Сигурна ли сте?

— Откъде мога да знам! — извика Джейн Кокс. — Дори не съм я видяла още!

Фостър се смути.

— Добре, но какво точно се очаква от вас да направите вътре? Според командосите жената не е в съзнание.

Джейн и президентът се спогледаха.

— Мога да ви кажа само, че аз и президентът трябва да влезем в онази къща и да видим жената. Това е всичко — отвърна Джейн.

— И трябва да влезем сами — добави бързо президентът. — Поне така е казал похитителят на Джейн.

Уотърс и Фостър се спогледаха тревожно. Фостър каза:

— Господин президент, сър, това никак не ми харесва. Единствената причина някой да иска да дойдете тук е, за да ви навреди. Нищо друго няма смисъл. На покрива на къщата е нарисувана мишена. Трябва да върнем хеликоптера в Хънтсвил и да се приберем у дома. Още сега.

— Тогава племенницата ми ще умре! — възкликна президентът. — Наистина ли смятате, че ще си тръгна и ще допусна това да се случи?

— Сър, разбирам чувствата ви, но нямате избор. Аз също. Вие сте президент на Съединените щати. С вашата сигурност не може да се правят компромиси. Длъжен съм да не поставям ничий живот над вашия. Дори и живота на племенницата ви. — Фостър погледна Джейн. — Дори живота на съпругата ви. Такъв е законът. Такава ми е работата и смятам да изпълня дълга си.