Господарка на Империята

Мара махна на слугата да поднесе храна и когато останаха сами, заговори на Аракаси:

— Никога не си споменавал за семейството си.

Блесналият му поглед не издаде готовността му да се защити.

— Няма много за споменаване. Майка ми беше жена от Тръстиковия живот, съсипана от болест, изтощена, накрая умря от занаята си. Сестра ми последва стъпките й. Умря на осемнайсет, от ръката на разгневен клиент.

— Съжалявам — промълви искрено Мара. Трябваше да се е досетила, след като Аракаси толкова залагаше на верността си към дома, че е бил роден в безчестно семейство. — Как стигна до службата си при Тускай?

— Имаше един воин, който често посещаваше публичния дом. Често лягаше с майка ни. Бях само на три и бях впечатлен от силния му глас и от меча му, със скъпоценен камък на дръжката. Понякога ми даваше бонбон, разрошваше косата ми и ме пращаше по задачи. Приемах ги много сериозно и чак по-късно осъзнах, че просто е бил тактичен, пращал ме е навън, за да може да остане насаме с платената си жена, без да му се мотае в краката някакво глупаво момченце. По онова време мислех, че той е баща ми.

Мара не го подкани, а изчака. Аракаси откъсна нишка от дрипавото си наметало и продължи:

— Когато майка ми умря и той легна с друга жена, излязох през прозореца и го проследих до казармата му. Беше Ударен водач на Тускай. Жена му беше готвачка. Хранеше ме. Живеех предимно на улиците, промъквах се в ханове и кантори на гилдии и подслушвах. Продавах информация на хадонрата на лорд Тускай и с годините станах безценен за него. Когато предупредих лорд Таскай за заговор за покушение от Минванаби, той ми позволи да се закълна на служба при него.

Мара се зачуди колко ли от шпионската мрежа вече е съществувала, когато Аракаси се е заклел пред натамито на Тускай. Възхити се от това колко високо се бе издигнал човек от толкова низше потекло. А сега се бе появила Камльо и съдбата и се беше оплела с неговата по нежелан начин.

— Пий — подкани го тя. — Имаш нужда.

Началникът на шпионите й отвърна с празен поглед, после се намръщи от отвращение. Не обичаше пиенето: алкохолът притъпяваше реакциите му.

— Господарке — промълви той прегракнало. — Изобщо не съм това, което бях.

— Пий! Това е заповед! — сряза го Мара. — Ти си човек и имаш сърце, което може да страда, дори и да не си го знаел доскоро. И твърдя, че грешиш. Ти си повече, отколкото беше. Промяната е за добро.

— Не и ако желаеш да продължа работата си като Началник на шпионите. — Самото признание сякаш го потресе и Аракаси взе чашата и я изпи до дъно. Погледна Мара гневно. — Какво можеш да знаеш ти за лошото и доброто?