Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Много по-късно, когато звездите бяха осеяли небето, където бяха летели птиците шатра, един слуга я извести, че опърпан странстващ поет е дошъл да помоли за милостта на Господарката.
Мара вдигна очи от ръкописа, който четеше.
— Каза ли, че иска да ми рецитира стихове в рима со-му-та?
Слугата се намръщи: терминът бе недостъпен за скромното му образование.
— Да, господарке. Каза, че ги харесвате. — Намръщи се. — Май трябва да го отпратя. Много е дрипав.
Лицето на Мара се огря от усмивка.
— Много дрипав, некъпан и може би води и жена?
Слугата се ококори.
— Познавате го?
— И още как. — Мара нави свитъка, който четеше. — Доведи ги.
Слугата се поклони.
— Твоя воля, господарке.
След малко поетът и жената влязоха в кабинета. Аракаси носеше мантия, която изглеждаше скроена от проядени от молци одеяла и обшита с пискюли, откъснати от мръсен килим. Спътничката му беше скрита под кърпен избелял халат украсен някога с пайети от раковина. Краката й бяха мръсни, а сандалите опърпани.
Мара плесна с ръце на слугите.
— Вода. Кърпи, сапун и дрехи от раклата ми, хубави и чисти. — Надникна под качулката на конкубинката и зърна кичур блестяща коса, толкова тежка и гъста, че сякаш бе изпредена от мед на червена пчела. — И да са зелени — добави и се усмихна на Аракаси. — Колко голям поднос с вечеря желаеш? Изглеждаш прегладнял, както винаги. — Вдигна пръст, щом Началникът на шпионите си пое дъх да отговори. — Стиховете може да почакат, първо трябва да се освежите.
Аракаси се поклони и смъкна качулката си. Личеше му, че е изтощен и го крепи само желязната му воля. След него и жената свали халата си и щом видя как я гледа Аракаси, Господарката на Акома разбра всичко.
— Ти трябва да си Камльо — обърна се тя към момичето. — Добре дошла.
Момичето понечи да се смъкне в дълбокия поклон, обозначаващ низшия й ранг, но Мара леко поклати глава и с бързия си рефлекс Аракаси подхвана Камльо за лакътя и спря унизителния израз на раболепие.
Тя понечи да се дръпне, но Аракаси й заговори кротко:
— Господарката откупи свободата ти, не службата ти. Договорът ти си е твой, можеш да го скъсаш или препродадеш, както пожелаеш. — Ловките му ръце внимателно свалиха качулката на долната й роба и се видя лице със секваща дъха красота и светли очи, искрящи от негодувание.
Мара едва потисна подтика си да потръпне от ужас — толкова много момичето й напомни за една друга куртизанка и шпионка, Теани, която се беше опитала да я убие.
— Богове — промълви тя тихо. — Боговете дано са милостиви. — Думите бяха за Аракаси и изтерзаната жена, която беше спасил от участта да бъде употребявана като вещ.
Камльо заговори с тих и сдържан, съвършено овладял затаената омраза глас.
— Бих искала да чуя това обещание от Господарката, чиито центи ме откупиха.
Мара овладя гнева си от тази наглост.
— Можеш да се довериш на моя слуга Аракаси като на мен по този въпрос. Камльо, аз също му дължа живота си. Приемам този дар от него с радост. Той може да те е намерил, дете. Но никога не забравяй: аз откупих робството ти. Не си доведена тук като награда за службата му. — Напрегнатите очи на момичето блеснаха. Мара въздъхна и продължи: — Ти принадлежиш на себе си, Камльо. Заради теб аз имам син и дъщеря, които могат да оцелеят и да получат наследството си. Благодарността ми е безусловна. Можеш да напуснеш Аракаси, да напуснеш тези имения и да тръгнеш по своя път още сега. Ще ти осигуря достатъчно богатство, за да се установиш в занаята си, като търговка, или просто да живееш в скромно удобство до края на живота си. Или можеш да използваш дара като зестра, ако решиш да си потърсиш съпруг. Но ако пожелаеш да поемеш служба при мен, ще се радвам да останеш.