Военна морга

— И това ли беше тук, така? — запитах аз и посочих ролката оловносиво тиксо върху пейката.

— Ами да. Определено — каза той и клекна над отворената кутия с веществени доказателства на пода. Вдигна плика с тиксото, поставено там, понеже ръбът можеше да бъде напаснат с последната откъсната от него лента. — Кажи ми, за какъв дявол си я е набавил и какво е правил с нея?

Говореше за Филдинг. Как Джак Филдинг се беше сдобил с пишещата машина на Ерика Донахю и защо му е било да съставя писмо, уж от нейно име, и да поръчва то да ми бъде предоставено лично от нает шофьор, който обикновено обслужва събития като бар мицва и сватби? Дали Джони Донахю беше снабдил Филдинг с пишещата машина и листовете? И ако да, защо? Може би Филдинг просто е манипулирал Джони? Примамил го е в капана?

— Кой знае — навярно, последен опит да впримчи хлапето — каза Марино в отговор на въпроса, който сам си беше задал, и изрече на глас собствените ми мисли, които се готвех да отхвърля като възможност. — Добра тема за размисъл за Бентън.

Но Бентън не беше тук. Отново говореше по телефона си или навярно се съвещаваше със себеподобните си от ФБР, а може би и с агента от женски пол на име Дъглас. Мисълта за нея ме правеше неспокойна, но се надявах, че съм само параноична и несправедлива и че нямам повод да се тревожа относно естеството на връзката му със специален агент Дъглас. Надявах се втората чаша от кафе в колата й да не е била на Бентън, двамата да не са обикаляли наоколо, да не са прекарвали много време заедно, докато аз бях в Доувър, а преди това във Вашингтон. Хрумна ми, че в момента бях не само пълномощник и лош наставник, но и лоша съпруга. Всичко изглеждаше опропастено. Усещането за предопределеност ме преследваше. Сякаш работех на местопрестъплението по собственото си убийство, сякаш животът, който познавах, не беше оцелял в мое отсъствие, а сега аз провеждах разследване и се опитвах да възстановя кое ме беше съсипало.

— Да се заемем с това — казах на Марино. — Знаеш ли дали някой е докосвал пишещата машина. „Оливети“? Надявам се да не е.

— Имаше доста неща за вършене. — Всъщност ми казваше, че полицията е имала по-важни въпроси за разрешаване, вместо да се занимава с някаква си стара пишеща машина. — Намерихме кучето вътре, както ти казах. И спалнята, която, по всичко личи, е използвал Филдинг. Човек би казал, че не е живеел непрекъснато тук, но всичко се е случило на това място. — Посочи пристройката, в която бяхме. — Пишещата машина е в кутията на масата във всекидневната. Отворих я да видя какво има вътре, но само толкова.

— Тампонирай клавишите за ДНК, преди да я опаковаш и да я изпратиш в лабораторията. Искам тези тампони да бъдат анализирани първи. Ще ни подскажат кой е писал на нея.