Фуриите на Калдерон

Ако Кайтай не се беше спънал в една незабележима дупка в повърхността, може би някой от восъчните паяци се беше измъкнал именно оттам, Тави едва ли щеше да успее да го настиг­не. Но сега, докато профучаваше покрай него, той го сграбчи за гъстата коса и го вдигна на крака.

– Ау – изкрещя момчето и извърна към Тави обезумели от ужас очи.

– Млъкни! – кресна му рязко Тави. – Последвай ме.

Кайтай примига озадачено, но Тави не му даде време да спори. Погледна наляво и се стрелна напред, влачейки другото момче няколко стъпки, за да го накара да тръгне. После го пусна и хукна с всичка сила към скалната стена на пропастта. Изведнъж на земята пред тях изникна Пазител. Тави потисна страха си и продължи да тича право към съществото.

Докато Тави приближаваше, восъчният паяк се вдигна на задните си крака. Но точно преди да стигне до паяка, момчето се завъртя, стиснал в опънатите си ръце презрамките на тежката раница. Тя го извади от равновесие и почти го събори, но само след няколко залитащи стъпки встрани Тави усети цялата ѝ тежест да се стоварва в създанието. Пазителят се оказа по-лек, отколкото изглеждаше. Ударът го метна настрани и той се блъсна силно във восъка, обгърнал ствола на едно дърво. Почти се смаза от удара, а краката му се сгърчиха под тялото му.

Тави продължи да тича. Зад него, навсякъде около тях, цвърченето на Пазителите се усили, по-пискливо, изпълнено с нещо, което според него беше израз на дивата им ярост.

Стигнаха до скалата, и двамата силно запъхтени. Тави хвърли раницата на земята, опря ръце на скалната стена и я огледа – нагоре, наляво и надясно. Напрегна очи да различи колкото можеше повече по черния камък на бледото зелено сияние.

– Въжетата са далече – изсъска му Кайтай. – Няма измъкване от тук.

– Не ни е нужно – отвърна Тави. Допря уста до камъка и близна с език. Усети киселия вкус на вар и се изплю. – Насам. – Взе раницата и тръгна наляво покрай стената. Без да спира, взе да тършува из нещата на Фейд.

– Обкръжават ни – обяви хладно Кайтай. – Затварят капана си около нас.

– Няма да вървим дълго – отвърна Тави. Хвърли му единия от бурканите с масло. – Дръж това.

Маратът улови неумело стъкления съд и погледна намръщено към Тави, докато двамата отново тръгваха напред.

– Какво е това? – попита той.

– Просто го дръж за малко. Имам идея.

Отдясно проблеснаха две оранжеви очи. Тави не видя нападащия Пазител чак докато той не беше почти до него. Кайтай замахна с крак, подсече го и Тави се просна на земята.

Паякоподобното прелетя на косъм над падналото момче. Краката му се закрепиха на почти отвесната скална стена, обърна се и изсвири. Щипците му затракаха гневно по твърдата обвивка на тялото му.