Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Тави преглътна и последва Кайтай, полагайки всички усилия да имитира плавните движения на момчето. Кайтай се придържаше до каменната стена и Тави го следваше, докато не се отдалечиха на няколко десетки ярда от Пазителя. Тави усещаше присъствието му зад себе си, странно и нереално, неприятно като краката на муха, която пълзи по врата ти. Когато се отдалечиха достатъчно, той се отпусна и по инстинкт се приближи до Кайтай – колкото и по-различно да беше момчето, поне беше по-познато и по-дружелюбно от онова подобно на буболечка същество, което погребваше враната под светещия восък.
Кайтай погледна през рамо към Тави, после покрай него и очите му отново се разшириха. В тях имаше нещо – овладян ужас, помисли си Тави. Стори му се, че Кайтай изглеждаше малко успокоен от това, че вижда Тави толкова близо до себе си, и двете момчета си кимнаха мълчаливо. Тави почувства разбирателството между тях, нямаше нужда от думи: примирие.
Кайтай издиша бавно.
– Трябва да си много тих – прошепна той, – и се движи плавно. Те забелязват резките движения.
Тави преглътна и прошепна:
– В безопасност ли сме, ако не мърдаме?
Лицето на Кайтай пребледня още повече. Поклати глава със забавено, въртеливо движение, за да го направи по-плавно.
– Откриват и тези, които са неподвижни. Виждал съм го.
– Значи, усещат и по друг начин. Миризма, слух, нещо друго – намръщи се Тави.
Кайтай отново поклати глава.
– Не знам. Не стоим дълго около тях, за да ги изучаваме. – Той се огледа и потрепери. – Трябва да внимаваме. То извика. Други ще дойдат да търсят. Засега ще са бавни. Но Пазителите ще дойдат.
Тави кимна, после се сети, преглътна и повтори жеста по-бавно и плавно.
– Какво ще правим? – попита.
Кайтай посочи с глава древното дърво, което се издигаше в средата на гората.
– Продължаваме с изпитанието, алеранецо.
– Ъъ, може би не трябва.
– Аз продължавам. Щом толкова те е страх, остани. – Устните му се извиха в предизвикателна, подигравателна усмивка. – Точно това бих очаквал от дете.
– Не съм дете – изсъска гневно Тави. – По-голям съм от теб. Ти на колко си? На дванайсет, тринайсет?
Кайтай присви очи.
– На петнайсет – изсъска и той.
Тави се вгледа в другото момче за секунда, после се усмихна. Едва се сдържа да не се разсмее на глас.
Кайтай се намръщи още повече.
– Какво?
Тави поклати бавно глава и прошепна:
– Нищо, нищо.
– Луд – каза Кайтай, – вие, хората, сте луди.
След това се обърна и тръгна с плавна походка през сияещата гора.
Тави го следваше отблизо, с тихи стъпки, намръщен, опитвайки се всячески да овладее нерационалния смях, който го напушваше. След като увеличиха разстоянието между тях и Пазителя с още няколко десетки ярда, той се протегна назад и свали от раменете си раницата, която Фейд беше настоял да вземе. Отвори я и започна да тършува вътре.
В нея имаше две малки бурканчета с пречистено масло за лампа, кремък и желязно стъргало в малка черна кутийка с две отделения, малка лампа, кутия с дървени стърготини – готови подпалки за огън, ленти сушено месо, преплетени на плитки по начин, непознат на Тави, две меки топли одеяла, няколко тънки и дълги парчета дърво, които, като се сглобят едно в друго, ставаха на въдица, корда и тънки метални кукички.
На дъното на раницата имаше страховит, тежък нож, с покрит с шипове гард за ръката. Леко извитото му острие беше два пъти по-дълго от дланта на Тави. Бойно оръжие.
„Откъде Фейд се беше сдобил с подобно нещо“, почуди се Тави. Защо робът пазеше тази раница, запасена с толкова полезни неща, в готовност? Беше се върнал с нея толкова бързо, че не можеше да я е приготвил преди тръгване. Значи, е била готова предварително.
Тави разтърси глава и почти се блъсна в Кайтай, който беше спрял внезапно. Той също спря, достатъчно близо до другото момче, за да почувства почти трескавата горещина, която излъчваше тялото му.
– Какво става?
Кайтай потрепери и кимна едва доловимо към едно от дърветата.
Тави бавно извъртя очи наляво.
Само на десетина фута от тях, увит в зеленикавата мантия от сияещ кроач, на един възлест корен, изпъкнал над земята, имаше Пазител. Тави извърна бавно очи и потърси най-удобната посока за бягство.
Върху клон на нивото на очите му съзря второ паякоподобно същество. То издаде пискливо цвърчене и заподскача нагоре-надолу на възлестите си крака.