Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Придържайки отзад дрехата на Томаш, за да не избяга, Сикариус го избута назад по коридора. Историкът се олюля заради ударите в лицето, но успя да се задържи на крака. Препъвайки се, успя да пристъпи напред.
Опита се да види пространството пред себе си, но си даде сметка, че само дясното му око вижда добре. Затвори го за момент, за да прецени състоянието на лявото. Различи само едно размазано петно и разбра, че окото му едва се отваря. Навярно беше подуто, но едно по-сериозно опасение помрачи духа му. Дали не беше загубил окото си? Трудно можеше да разбере, но ударите наистина бяха много силни. Припомни си думите на нападателя, в които цитираше Писанието. В Левит се казваше око за око, зъб за зъб; в техния случай по-скоро беше нос за око.
- По-бързо! - заповяда Сикариус, побутвайки го. - Къде е епруветката?
Томаш се нуждаеше от нов план, и то бързо. Но какво можеше да стори? Как би могъл да избяга в това състояние - сляп с лявото око и в плен на един безмилостен боец? Имаше ли начин да преобърне нещата? Поне да имаше оръжие! Но не. Разполагаше само с ръцете си, а те ни най-малко не притесняваха нападателя му. Не бе по силите му да нанесе удар, който да го нокаутира. Томаш го знаеше, нападателят също. Вероятно можеше да му нанесе изненадващ удар, но след това трябваше да изтърпи отмъщението.
Докато обмисляше възможностите и отчаяно се опитваше да състави нов план, стигнаха до мястото, където историкът беше скрил замразения образец. Там върху един рафт се намираше металният статив с различни епруветки. Една от тях съхраняваше образеца с ДНК на Исус. Трябваше ли да спре и да му даде епруветката? Или беше по-добре да продължи да върви? Но какво щеше да спечели от това, когато нападателят му разбере, че се преструва? Дали хематомът на скулата му и подутото око можеха да понесат още удари?
- Тук е - каза тихо и примирено той. Посочи металната конструкция с епруветки и съкрушено въздъхна. - Една от тези.
Погледът на Сикариус се спря върху редицата епруветки, окачени на статива.
- Коя от всички?
Томаш се обърна, привидно за да посочи правилната мостра, но нанесе удар с дясната си ръка право в носа на нападателя. При други обстоятелства ударът вероятно би бил смъртоносен. Но тази ситуация не беше нормална и португалецът добре го знаеше. Носът на Сикариус беше счупен, което го правеше чувствителен към всяко докосване, какво оставаше за удар с юмрук.
И то какъв! Под ръкавицата на скафандъра дясната ръка на Томаш беше увита в бинтове. Бяха му ги сложили в болницата в Йерусалим, за да предпазят раната на дланта му, получена от кинжала при нападението в хотелската стая. С превръзката на ръката юмрукът на португалеца беше станал особено твърд и опасен; сякаш под ръкавицата си имаше метален бокс.
Затова ударът с подсиления от превръзките юмрук се оказа жесток, особено след като беше поразил счупения нос. Сикариус залитна назад и падна на пода, закривайки лицето си с ръце.
- Ааа! - изкрещя той. Направи титанично усилие и въпреки болката, залитайки със затворени очи, успя да се изправи. - Ще те убия, куче!
Томаш смяташе да остави нападателя на пода и да избяга, но мъжът беше изненадващо издръжлив и вече бе на крака. След няколко секунди щеше да се съвземе от болката и тогава нямаше да може да го спре. Историкът знаеше, че е загубен. Въпрос на секунди.
Изкуши се да побегне, но инстинктивно знаеше, че това само ще отложи неизбежното.
Когато се възстанови, нападателят щеше да го последва и тогава нищо нямаше да го спре. Нещата трябваше да се решат точно в този момент, докато мъжът беше замаян от болката. Нямаше да има друга възможност.
Португалецът грабна една празна епруветка и с един удар на превързаната си ръка я счупи на две. Хвана стъклената тръба и огледа назъбените ѝ краища. Беше се превърнала в истинско острие. Без да губи време и осъзнавайки, че в този момент рискуваше собствения си живот в последна битка, Томаш се обърна към нападателя и с все сила заби назъбената епруветка в гърлото му.
Струйки кръв изригнаха от шията на Сикариус. Мъжът издаде хриптящ задавен звук, падна и се загърчи в отчаяно усилие да си поеме дъх, ритайки безразборно етажерките, които покриваха стената на коридора. След няколко секунди хриповете се разредиха и след един последен спазъм кръвта спря да тече по пода и тялото застина неподвижно.
Изтощен от усилията, Томаш се свлече на колене. Току-що бе убил човек. Взря се в себе си, опитвайки да разбере какво чувства. Нищо. Беше убил човек и не чувстваше нищо. Странно, но стореното не го смущаваше. Може би се дължеше на умората и на болката в раненото лице и ръката, с която беше нанесъл удара. Или защото съзнаваше, че е отмъстил за смъртта на приятелката си Патрисия Ескалона, чието гърло беше прерязано като на жертвено агне. А може би - и защо не? - чувстваше облекчение, че нападателят вече не би могъл да нарани Валентина.