Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
В крайна сметка смъртта на убиеца означаваше, че проклетият кошмар е свършил веднъж завинаги.
- Професор Нороня?
Гласът на главен инспектор Гросман сякаш идваше от дъното на някакъв тунел. Томаш продължаваше да стои на колене пред трупа на Сикариус. Сърцето му биеше лудо и дишаше учестено, изпускайки облаци пара, подобно на запъхтян кон след състезание. Отпусна се и усети, че тялото му възвръща силите си. След това се съсредоточи върху думите, които току-що бе чул. Гласът на израелския полицай идваше иззад гърба му. Отново пое дъх и с известни усилия успя да се изправи.
- Всичко е наред - каза Томаш. - Той вече няма да ни нарани.
- Къде е епруветката?
Историкът се обърна бавно и видя силуета на Гросман на фона на светлината в дъното на коридора. В ръката си държеше предмет с къса цев. Тъй като виждаше само с дясното око, отне му няколко секунди да разбере, че това бе пистолетът, който полицаят беше внесъл в сградата.
- Малко е късно да ползвате оръжието, не мислите ли? - попита саркастично историкът. - Убиецът е мъртъв. - Въздъхна силно в опит да възстанови дишането си. - Преди малко можеше и да помогне.
В дъното на коридора Гросман избута друг силует пред себе си и допря цевта на пистолета до главата му. Томаш примигна с едното око, за да се увери, че вижда добре. Израелският полицай беше опрял оръжието до главата на човек в скафандър, когото беше труд но да разпознае.
- Епруветката? - отново попита Гросман. - Ще ми я дадете доброволно или с цената на още един труп?
По заплашителния тон историкът разбра, че главният инспектор не се шегува. Пистолетът му беше насочен към главата на човека пред него и заплашваше да го застреля, ако не получи онова, което иска. Да се взираш с едно око и пламтящо от болка лице, не бе никак лесно, но Томаш положи усилие да различи лицето на пленника на Гросман.
- Правете каквото казва - примоли се човекът, в чиято глава беше опрян пистолет. - Иначе ще ме убие!
Португалският учен най-сетне разпозна кого заплашва израелецът и сърцето му се сви от мъка и страх.
Беше Валентина.
LXXIII
СТРАННА СМЕСИЦА ОТ БЕЗСИЛИЕ, ЯРОСТ И ОТЧАЯНИЕ завладя Томаш в мига, в който осъзна, че Арни Гросман заплашва да убие Валентина. Двете тела се очертаваха като призрачни сенки на фона на светлината, която изпълваше дъното на коридора.
- Какво правите, по дяволите? - попита историкът, опитвайки се да подреди парчетата от хаоса. - Свалете оръжието!
Главният инспектор на израелската полиция поклати глава.
- Първо ми дайте епруветката!
Португалецът беше преживял ужасни моменти с нападателя в черно и си мислеше, че смъртта му е сложила край на кошмара. Но онова, което виждаше, му подсказа, че може би най- лошото предстои. Едно беше да се изправи срещу непознат и да го убие, съвсем друго - да бъде предаден от някого, на когото се бе доверил.
Какво трябваше да стори? Ситуацията, с която се сблъскваше, беше неочаквана. Развоят на събитията му подсказваше, че е грешил. Гросман не беше партньор, а враг и се налагаше да прецени новия противник. Осъзна, че трябва да го накара да говори; само така можеше да се сдобие с информация, която да му помогне да открие правилния път към изхода от това положение.
- Как мога да съм сигурен, че няма да убиете Валентина, след като ви дам епруветката?
Гросман притисна цевта до главата на италианката, подсилвайки заплахата.
- Не си играйте с мен - предупреди той. - Нямам търпение да дръпна спусъка!
Томаш се завъртя, за да огледа облеченото в черно тяло зад себе си, и после отново се обърна към полицая; при тези обстоятелства умът му не работеше много бързо, но беше очевидно, че между двамата има някаква връзка.
- И вие ли сте от сикариите?
Израелецът се засмя.
- Винаги сте били много проницателен - отбеляза той. - Лошото е, че това няма да ви помогне. - Лицето му отново се вкамени. - Епруветката?
Подутото око започна да го боли повече и историкът с гримаса докосна раната, сякаш така можеше да облекчи болката.
- Защо? - попита той. - Защо е всичко това? Защо убихте професор Ескалона и другите двама учени? Защо нападнахте мен и Валентина? Какво става? Какво искате?
- Искаме си историята! - отвърна Гросман, внезапно ядосан. - Искаме си културата! Нашето достойнство! Искаме си свещената земя!
Томаш го изгледа недоумяващо.