Не пречете на палача

Вратата се отвори и на прага изникна поредната горила, но вече не в униформа, а в най-обикновен панталон и памучна тениска, под която напираха твърдите му мускули. След него в помещението нахлуха вълнуващи аромати на печено месо и силни подправки.

— Масата е готова — оповести горилата, поглеждайки въпросително Стопанина в очакване на по-нататъшни указания.

— Е, какво — рече той и леко се надигна, въпреки масивното си тяло. — Заповядайте на вечеря. Както беше прието да се казва едно време, щом в основни линии приемаме предложението на Антон Андреевич, то детайлите ще обсъдим на масата. Моля!

Стопанинът с елегантен и същевременно властен жест посочи вратата, водеща в съседната стая.

Антон Андреевич седна до Чинцов, Туришев и още един гост се настаниха срещу тях, а Стопанинът беше начело.

Чинцов малко се поуспокои. Задачата, която му възложиха, му изглеждаше напълно изпълнима и той вече започваше да прехвърля в главата си разни варианти за нейната реализация.

Но изведнъж ситуацията се промени и стана напрегната.

— Между другото — рече Туришев, — смятам, че ние се готвим съвсем нерационално да използваме такъв човек, като нашия Григорий Валентинович. Струва ми се, че той би могъл да направи значително повече.

— Така ли?

Стопанинът остави вилицата си с набучено на нея сочно парче свинско месо, което тъкмо бе поднесъл към устата си.

— Аз считам — продължи Туришев, — че мръсничките намеци в жълтата преса съвсем не са това, което е необходимо за такъв мощен удар, какъвто се готвим да нанесем. Къде-къде по-ефективно би било, ако някой от ръководителите на специалните служби даде интервю, в което недвусмислено да заяви, че точното време за началото на щурма е било доложено на нашия военачалник буквално сутринта на този ден, в който той така спешно е напуснал Чечня. Тоест той като че ли за нищо не намеква и никого не обвинява в страхливост, а просто се защитава от тези публични нападки, които ни обеща да организира уважаемият Антон Андреевич. А изводите вече гражданите ще си ги направят сами. Ако пък не си ги направят, ще им помогнат за това средствата за масова информация. Едно нещо са празните догадки на вестникарите, а съвсем, съвсем друго — съпоставянето и анализът на изказванията, направени от няколко ръководителя, при това, публични изказвания, а не кулоарни сплетни. Смея да ви уверя, че това ще изглежда далеч по-убедително. И още нещо, ситуация от такова естество ще стане достояние на обществеността не само в нашата страна, но и в чужбина. Отзвукът ще бъде много голям. Спомнете си, господа, колко крясъци се вдигнаха около интервюто на Ратников.