Не пречете на палача
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Слово
- Переводчик: Йордан Дачев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:
— Колко малко преди това? — уточни Настя.
— Ами, съвсем малко. Точно преди да се случи. И пита го значи майка му, кой е този твой познат? Един такъв симпатичен. А Базанов не разбира за какво става дума. Тя му припомня: „Този, с когото вървяхте от магазина към парка. Ти отдавна го познаваш, виждала съм ви заедно още преди три години.“ А в очите на любимия й син — пустота и пълно неразбиране. В края на краищата тя не постигнала нищо, но трябва да се каже, че и не се е стараела особено. Първо, защото това не е имало някакво особено значение за нея, и второ, защото й е много добре известно, че синът й е олигофрен — макар и в лека степен на дебилност, но все пак ненормално развит — и е глупаво да се изискват от него ясни и точни обяснения. Нашият Коротков, разбира се, и за това попитал Базанов. Е, неговата принципност и търпението му са по-големи от тези на Кириловата майка и той притиснал нещастника с всичкото си оперативно майсторство и ентусиазъм. И си спомнил Базанов за този много приятен чичко. Но трудно. Приближи се, казал, и помоли да му разваля банкнота от сто хиляди. Базанов тъкмо отивал на работа и човекът го спрял на улицата. Кирил бръкнал в джобовете си, извадил пари, започнал да ги брои, но за лош късмет, били дребни и той непрекъснато се обърквал. В крайна сметка се оказало, че до сто хиляди не му достигали петнадесет бона. Чичкото се извинил и прибрал банкнотата си. Известно време вървели заедно, тъй като били в една посока. Това е и всичко. Кирил го виждал за пръв път, никога преди не бил контактувал с него и не разбира защо майка му твърди, че му бил стар познат. Но това, момичето ми, са само цветчетата. Знаеш ли в какво се състои самото плодче? Ето в какво.
Гордеев подаде на Настя едно листче.
— На, прочети го. Същевременно провери и паметта си. Смятай, че съм ти устроил изпит по внимателност.
— Какво е това? — попита тя.
— Извадка от протокола на разпита на Базановата майка. Чети, чети.
Настя бързо обходи с поглед редовете и веднага разпозна почерка на
Коротков — едър, грозноват, но много четлив: „Мъж около
четиридесетте, мургав, с дълга коса като на певеца от групата „Машина на времетоДа, правилно, благодаря за подсказването. Фамилията му май че беше Макаревич. Само че на този плешивините на челото му са по-големи. И носи очила с тонирани стъкла. Не е висок, по-нисък е от Кира, а Кира е метър и седемдесет и три. Добре е облечен, дрехите му са скъпи, но не и фамозни. Може би е кавказец? Не, не ми прилича да е от Кавказките републики. Кавказците са суетни, носят обикновено вишневи или зелени сака, палтата им са дълги като на манекените от модните списания. Начинът им на обличане е доста особен... А този мъж, макар да е мургав и тъмнокос, не е кавказец. “
— Ето, на това се вика номер — въздъхна тя. — Вие ме тттатттнахте. Това е същият онзи мъж, когото са видели в хотел „Русия“ по време на Юрцевата смърт.
— Е, не бива да си толкова категорична — внимателно отбеляза Гордеев. — Дали е същият или не — засега не ни е известно, но описанията им много си приличат. Днес следобед тук ще дойдат майката на Базанов и някои участници в нефтената презентация. Ще се опитаме да направим комбиниран портрет, след това ще го покажем на Базанов заедно с още няколко портрета и ще го помолим да ни посочи мъжа, който е искал да му развали едрата банкнота. Но това засега не е твоя грижа, а на Доценко. А ти, момичето ми, поразсъждавай над нещо друго. Базанов, разбира се, не е титан на мисълта, а дори напротив, но би следвало в постъпките му да има някаква елементарна логика. Поне най-елементарна. Помисли си къде той би могъл да говори истината и къде лъже. А също така — какво произтича от това и как би могло да бъде проверено. В три часа те вика Семьонич, но преди да отидет при него, ще се отбиет в кабинета ми и ще изложит съображенията си.
Настя се върна в стаята си, окачи якето си на закачалката, включи нагревателя, за да си направи кафе, и замислено започна да изважда от бездънната си чанта книжата, които бе взела вчера със себе си, за да докладва на генерал Коновалов в министерството.
Изведнъж я връхлетя внезапна ярост и тя ожесточено започна да къса и да хвърля в кошчето за отпадъци дългите разпечатки с разни списъци и таблици, които с толкова старание и любов бе изготвяла вкъщи на компютъра.