Кървава разходка [bg]

— Откъде идва кабината? — попита Майлоу.

— Не съм сигурен — отговори Суиг. — Движи се малко бавно, но скоро ще дойде.

— Когато за пръв път бях тук — казах аз, — Фил Хатърсън се обади горе, поговори с някого и асансьорът дойде при нас. Но с този не може да се направи така.

— Прав сте — отговори Суиг. — Приемникът за повикване на главния асансьор е в сестринското помещение. Там непрекъснато има санитар, който следи за лекарствата. Част от задълженията му е и да наблюдава движението между етажите.

— Франк Долард изпълнявал ли е това задължение?

— Със сигурност. Персоналът се върти. Всеки върши по малко от всичко.

— Когато асансьорът се заключва дистанционно, кое определя къде да спре?

— Ключът се оставя в ключалката, докато асансьорът пристигне. Когато някой упълномощен, тоест човек, който има ключ, използва асансьора, той може да освобождава механизма на ключалката и да натиска бутоните в кабината.

— Значи, след като се отключи, асансьорът действа като всеки друг асансьор.

— Да — отговори Суиг, — но човек не може да освободи който и да е механизъм вътре без ключ, а единствено персоналът разполага с ключове.

— Поправяли ли сте някога ключалките?

— Ако възникне проблем.

— Което никога не се случва — подхвърли Майлоу.

Суиг страхливо потрепери.

— Не е нужно да се случи нещо от подобен мащаб, за да поправим ключалките, детектив. Всичко, което е извън границите на всекидневното, например, ако се докладва, че има откраднат ключ — ние веднага сменяме патроните.

— Сигурно е притеснително! — каза Майлоу. — Всички ключове да се заменят с нови…

— Нямаме толкова много притеснения.

— Кога за последен път са били сменяни патроните, мистър Суиг?

— Трябва да проверя.

— Но не толкова скоро, иначе щяхте да си спомняте.

— Накъде биете? — попита Суиг.

— Още нещо — продължи Майлоу. — Между отделенията има двойни врати. Всеки път, когато преминавате от отделение в отделение, вие би трябвало да отключвате всяка врата поотделно.

— Точно така — отговори Суиг. — Сградата е проектирана като лабиринт. Нарочно.

— Колко ключа трябва да има един санитар, за да успее да се оправи с лабиринта?

— Няколко — отговори Суиг. — Не съм ги броил.

— Имате ли шперц?

— Имаме.

Майлоу посочи ключа, който се подаваше от вътрешната врата на асансьора. Шумът продължаваше да се усилва, като че ли асансьорът пристигаше.

— Това ли е?

— Да. Освен това имаме дубликат в сейфа в една от стаите с картотеки на първия етаж. И да, проверих. Там си е, не е бърникано в сейфа.

Вратата шумно се отвори. Кабината беше малка, едва осветена, празна. Майлоу надникна вътре.