Кървава разходка [bg]

— И Долард по разписание е трябвало да бъде санитарят отвън.

Куан кимна.

— Но пейджърът му не е давал сигнал.

— Точно така.

— Какво ви накара да го потърсите? — попита Майлоу.

— Събранието беше свършило, аз бях вторият в двойката за дежурството и Франк трябваше да ми докладва данни за някои пациенти. Лекарствата, какво трябва да наблюдавам, такива неща. Но той не се появи и аз помислих, че е забравил.

— Това типично ли беше? — попита Майлоу. — Франк да забравя?

Куан, изглежда, се смути от въпроса. Погледна към Суиг.

— Не се безпокойте — каза Майлоу. — Вече не можете да му навредите.

Куан отговори:

— Понякога.

— Понякога какво?

Куан пристъпи от единия на другия си крак. Майлоу се обърна към Суиг.

— Кажи му каквото знаеш — нареди Суиг. Гласът му отново беше станал хрипкав. Той сви пръсти и потърка още един от белезите на лицето си.

— Понякога Франк забравя да направи някои неща — каза Куан. — Именно затова не се разтревожих особено. Но след това, когато отидох да взема картоните на пациентите, не намерих един от тях — този на Пийк. Затова реших да го потърся в стаята му.

— Намерихте ли картона?

— Не.

— Нещо друго? — попита Майлоу.

— Това е всичко. Видях Франк, Пийк го нямаше, тогава заключих вратата и дадох сигнал за тревога трета степен. Беше лесно, защото всички бяха събрани на долния етаж. Мистър Суиг дойде, повикахме външните пазачи в отделенията и претърсихме навсякъде. Трябва да се е скрил някъде, няма начин…