Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървава разходка [bg]
Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава разходка [bg]

Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:

В Западен Лос Анджелис са извършени няколко потресаващи убийства. Несвързаните думи на един от дългогодишните пациенти на психиатрията „Старкуедър“ сякаш ги предсказват. На пръв поглед между жертвите няма нищо общо, но детектив Майлоу и неговият сътрудник д-р Делауер имат друго усещане. По пътя към истината двамата професионалисти попадат в капан от семейни тайни, мъст, омраза и коварство както между стените на психиатрията, така и по улиците на Ел Ей, където смъртта, наркотиците и сексът понякога се превръщат в стока.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 179
Перейти на страницу:

— Доктор Делауер?

Аз извадих армейския си нож.

— Тази вечер никой не ни провери. Предполагам, че от време на време системата се пропуква — каза Майлоу.

— Вижте какво — заяви Суиг, като повиши глас. Изведнъж избухна: — Тази нощ е съвсем различно. Аз им наредих да улеснят влизането ви. Много добре знаех…

— Значи няма да се поколебаете да се закълнете, че Долард не е носил със себе си хладното оръжие, с което е бил убит?

— Франк заслужаваше голямо доверие.

— Дори и когато е имал склонност да забравя някои неща?

— Никога не съм чувал за такова нещо! — отговори Суиг.

— Току-що чухте — заяви Майлоу. — Нека ви разкажа за Франк. Полицейският участък в Хемит го е изгонил за злоупотреби. Пренебрегвал е телефонни обаждания, надписвал си е работни часове…

— Не знам абсолютно нищо за…

— Навярно има и други неща, за които не знаете.

— Вижте какво! — повтори Суиг. Но не добави нищо, само поклати глава и се опита да приглади рядката си коса. Адамовата му ябълка се повдигна и спусна. — Защо да спорим? Вие така или иначе вече сте взели решение.

Майлоу се обърна към санитарите:

— Ако ви пребъркам, момчета, дали няма да намеря нещичко?

Мълчание.

Той прекоси коридора. Барт Куан се разкрачи, сякаш беше готов да се бие, а другите двама скръстиха ръце пред гърдите си — същата съпротивителна поза, която Долард беше демонстрирал вчера.

— Наредете им да ми съдействат! — каза Майлоу.

— Правете каквото ви казва! — нареди Суиг.

Майлоу претърси бързо и умело санитарите. У Куан и у санитаря, който досега не беше проговорил — един по-възрастен човек с унили очи, — не намери нищо, обаче от джинсите на единия брадат мъж извади джобен нож с костена дръжка.

Майлоу отвори острието. Десет сантиметра добре наточена стомана. Той го завъртя в ръцете си с възхищение.

— Стив! — обади се Суиг.

Лицето на едрия мъж се разкриви:

— Майната ви! — каза той. — След като работи с такива животни, човек трябва да се погрижи за себе си!

Майлоу продължаваше да проучва острието.

— Откъде си го намерил, в „Домашни потреби“ ли?

— В магазин за ножове — отговори Стив. — И не се безпокой, човече, не съм го използвал от миналата зима, когато ходех на лов.

— Уби ли нещо?

— Одрах някой и друг лос. Бяха вкусни.

Като сгъна ножа, Майлоу го прибра в джоба на сакото си.

— Той е мой, човече! — каза Стив.

— Ако е чист, ще си го получиш обратно.

— Кога? Искам разписка!

— Спокойно, Стив! — каза Суиг. — Двамата с теб ще поговорим по-късно.

Ноздрите на брадатия се разшириха.

— Да бе, да! Ако изобщо пожелая да остана в тази мръсна дупка.

— Твоя си работа, Стив. Но тъй като междувременно държавата все още ти дава заплата, изслушай ме — върви в отделения „А“ и „Б“ и провери дали там всичко е наред. Искам пълни обиколки, непрекъснато наблюдение, включително и проверки на вратите. Никаква почивка до второ нареждане.

Брадатият хвърли един последен яростен поглед Към Майлоу и се отправи наляво, заобикаляйки сестринската стая.

— Къде отива? — обърна се Майлоу към Суиг.

— Към служебния асансьор.

— Когато обикаляхме сградата, не видяхме такъв асансьор.

— На вратата няма табелка, асансьорът е само за персонала — обясни Суиг. — Трябва да продължим търсенето. Мога ли да освободя тези пазачи?

— Разбира се — отговори Майлоу.

— Тръгвайте! — нареди Суиг на униформените мъже.

— Къде? — попита единият.

— Навсякъде, по дяволите! Започнете с външните зони, на север и юг. Проверете дали не се е скрил на някое дърво. — Суиг се обърна към останалите санитари: — Барт, ти и Джим отново претърсете приземието. Кухнята, пералнята, всеки склад. Проверете всичко така внимателно, сякаш го правите за пръв път. — Изстрелваше заповеди като генерал. Когато хората се разпръснаха, Суиг се обърна към Майлоу: — Знам какво си мислиш. Че сме стадо цивилни кекавци. Но действително за пръв път, откакто управлявам това място, някой се опитва да избяга. Като правило, никой никога…

— Някои хора — заяви Майлоу — живеят за правилата. Що се отнася до мен, аз се занимавам с изключенията.

Ние обходихме Отделение „В“, като Майлоу проверяваше вратите. Няколко пъти накара Суиг да отключи прозорчето за наблюдение. Щом надникнеше в някое помещение, шумът вътре намаляваше.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)