Кървава разходка [bg]

— Все пак нека погледна.

Суиг извика „Инспекция!“ и трима санитари приближиха до нас.

— Детектив Стърджис иска да види какво представлява някой по 1368-и. Отворете една врата!

— Коя? — попита най-едрият от мъжете, полинезиец с непроизносимо име върху служебната си табелка и мек, момчешки глас.

— Която и да е.

Полинезиецът пристъпи до най-близката килия, отмести капака на прозорчето за наблюдение, погледна вътре, отключи синята врата, открехна я петнадесетина сантиметра и я задържа с огромната си ръка. Като пъхна главата си вътре, той отвори вратата докрай и каза:

— Това е мистър Ливъррайт.

Стаята беше висока и тясна, със същите размери като тази на Пийк. Същите усмирителни пръстени, прикрепени към стените. Мускулест млад чернокож седеше гол на леглото. Чаршафите бяха махнати от тънкия дюшек на ивици и бяха разкъсани на парчета. Тъмносиня пижама лежеше на пода до чифт сини мукавени пантофи. От единия пантоф беше останала само купчинка конфети. Оттенъкът на синьото ми беше познат: окръжният затвор използваше този цвят за по-голямата част от своите затворници.

Пристъпих по-наблизо и непоносима воня удари носа ми. До краката на затворника имаше засъхнала купчинка изпражнения. Няколко локвички урина блестяха на пода. Стените зад леглото бяха изцапани с кафяво.

Той ни видя, ухили се, изкиска се и започна да мастурбира.

— Почистете това! — разпореди се Суиг.

— Чистим — спокойно отговори полинезиецът. — Два пъти дневно. Но той се опитва да се докаже. — Той вдигна към Ливъррайт пръсти, образуващи знак на победата, и се засмя. — Продължавай, братко!