Часовникаря [bg]

— Слушайте. Той не се казва Дънкан. Колорадската щатска полиция изпрати кола на адреса от шофьорската книжка. Там наистина живее Джералд Дънкан, но не нашият Джералд Дънкан. Човекът е заминал служебно за шест месеца в Анкъридж, Аляска. Къщата е дадена под наем. Ето снимката му.

На монитора се появи снимка на човек, много различен от арестанта им отпреди няколко часа.

Райм кимна:

— Блестящо изпълнение. Проверил е във вестника за къщи под наем, видял е, че тази стои в обявите от няколко седмици и е сметнал, че заради Коледа никой няма да я наеме в близките дни. Същото като с църквата. Шофьорската книжка, която ни показа, е фалшификат. Паспортът също. Подценяваме този човек от самото начало.

Без да отмества погледа си от монитора, Купър се обади:

— Собственикът — Дънкан — е имал проблеми с кредитната карта. Кражба на самоличност.

Линкълн Райм усети как коремът му се свива — място, на което не би трябвало да има чувствителност. Предчувстваше нещастие.

Данс се взираше в застиналото на екрана лице на Дънкан съсредоточено, както Райм в своите таблици на уликите.

— Какво ли е намислил? — измърмори.

Всички мълчаливо се питаха този въпрос, но никой не можеше да отговори.

Телефонът на Селито иззвъня и той вдигна. Намръщи се, докато слушаше.

— Добре, ще се погрижа.

Райм го погледна с надежда. Дано да беше нещо полезно.

— Хауман се обади. Обадил му се е директорът на една куриерска фирма от етажа на архитектурното ателие, в което Часовникаря беше оставил пожарогасителя. Сградата на Трийсет и втора улица. Получили са оплакване от клиент. Пратка, която е трябвало да се получи вчера, не е пристигнала. Изглежда, че някой я е откраднал приблизително по времето, когато търсехме Часовникаря. Директорът се интересува дали имаме представа кой може да е бил.