Часовникаря [bg]

Пълна тишина.

Накрая Райм се вгледа в лицето на Дънкан на монитора и каза:

— Обясни.

— Получих представа за основните му реакции, когато описваше плана за арестуването на Бейкър. Знаем, че в общи линии това е истина. Затова, когато нивото на стреса се променя, смятам, че лъже. Видях значителни отклонения от основната линия на поведение, когато разказваше за убийството на приятеля си. Освен това съм почти сигурна, че не се казва Дънкан. И че не живее в Колорадо.

Пак погледна екрана и кимна:

— Хайде пак да го изгледаме. Спри в средата. В момента, когато докосва бузата си.

Купър върна записа.

— Тук. Пуснѝ.

— Не съм наранил никого — говореше арестантът. — Не бих могъл да го направя. Може би малко наруших закона…

Тя поклати глава и се намръщи.

— Какво има? — попита Сакс.

— Очите му… — прошепна Данс. — О, това е проблем.

— Защо?

— Мисля, че това е опасен човек, много опасен. Прекарала съм месеци в изучаване на записи от разпитите на серийния убиец Тед Бънди. Той е бил истински социопат, което означава, че може да лъже, на практика без да се издава с нищо. При Бънди обаче се забелязва лека промяна на погледа всеки път, когато твърди, че не е убил никого. Реагира така, защото убийствата са най-важното нещо в живота му. Не се смущава, че могат да го разкрият, а от това, че трябва да отрече нещо, с което се гордее, което му доставя удоволствие. — Тя кимна към екрана. — Точно както Дънкан направи преди малко.

— Сигурна ли си? — попита Сакс.

— Не сто процента, но трябва да го разпитате още.

Райм трескаво премисляше случилото се през последните няколко дни.

— Каквото и да е намислил, най-добре да го задържим при строг режим, докато изясним какво става.

Понеже бе извършил само леки престъпления, несвързани с насилие, Дънкан лежеше в общия арест на „Сентър Стрийт“. Оттам бе трудно да се измъкне, но не и невъзможно. Райм нареди да го свържат с директора на централния арест.

Представи се и поиска Дънкан да бъде преместен в килия с по-строг режим.

Отначало директорът на ареста не каза нищо. Райм си помисли, че защото не обича да му нареждат цивилни.

„Тази проклета политика…“

Намръщи се и погледна Сакс. Тя имаше право да нареди преместването на затворника. В този момент стана ясна истинската причина за мълчанието на директора. Той измънка:

— Ами, детектив Райм… Той никога не е постъпвал тук. Не сме го приемали.

— Какво?

— Споразумял се е с прокурора. Той освободи Дънкан снощи. Мислех, че знаете.