Часовникаря [bg]

— Да. Не си е тръгнал.

Райм кимна на Селито, който извади мобилния си телефон и се обади на Бо Хауман. Отрядът за бързо реагиране вече отиваше към музея.

— Пазачът на механизма въоръжен ли е? — попита Райм.

— Не. Крадецът има ли оръжие?

— Възможно е.

Райм погледна Селито, който попита:

— Бавно разгръщане? Или инфилтриране?

— Оставил е някаква чанта… — отбеляза криминалистът. — И разбира от часовници. — Попита по микрофона. — Какво има в чантата?

— Чакайте да проверя. — Директорът се обади пак след няколко минути. — Има книги. Книги за изкуство.

— Бомба за отвличане на вниманието? — попита Селито.

— Възможно е. Или само димка, но тогава ще настъпи паника. И в двата случая може да има жертви.

Хауман се обади по радиостанцията:

— Два отряда се приближават към входовете — главния и служебния.

Райм се обърна към Данс:

— Убедена ли си, че е готов да убива?

— Да.

Замисли се за удивителните умения на престъпника да планира. Дали имаше друг смъртоносен план, в случай че се опитат да го арестуват в музея? Райм взе решение:

— Евакуирайте всички.

— Целия музей ли? — изненада се Селито.

— Налага се. Най-важното е да спасим хората. Опразнете гардероба и главното фоайе. След това постепенно всички да се изведат. Хората на Хауман да проверяват всеки, който излезе. Да раздаде снимката на всички от отряда.

Директорът на музея го беше чул:

— Необходимо ли е това?

— Да. Действайте.

— Коледа е. Това е един от най-натоварените дни в годината.

— Още една причина да побързате.

— Добре, но не виждам как някой може да го открадне. Механизмът е зад трисантиметрово бронирано стъкло. Витрината не може да се отвори преди изтичане периода на изложбата следващия вторник.

— Как така? — попита Райм.

— Това е специална витрина.

— Защо не може да се отвори преди вторник?

— Защото има компютъризирана ключалка, която се активира в определен ден. Свързана е сателитно със специален часовник в някакъв държавен институт. Гарантирано е, че никой не може да я разбие. В нея съхраняваме най-ценните си експонати.

Директорът продължи да говори, но Райм престана да го слуша. Нещо го глождеше.

— Онзи палеж — извика. — За който Фред Делрей искаше да му помогнем. Къде каза, че бил?

Сакс се намръщи:

— В Националния институт по стандарти и технологии или нещо такова. Защо?

— Проверѝ го, Мел.

Лаборантът провери в Интернет. След малко обяви:

— НИСТ е новото име на Националната служба по стандартизация и…

— Служба по стандартизация? — прекъсна го Райм. — Там е националният атомен часовник… Това ли е намислил? Компютъризираната ключалка в музея е свързана сателитно с НИСТ. По някакъв начин ще смени времето. Ще убеди часовника, че вече е вторник. Витрината ще се отвори автоматично.

— Възможно ли е да се направи? — попита Данс.

— Не знам. Но ако някой може, това е Часовникаря. Палежът в НИСТ е бил за прикриване на следите. Обзалагам се… — Изведнъж Райм замълча, замисли се за цялостните последствия, ако планът на Часовникаря се изпълни. — О, не…