Дарк Холоу [bg]

Тъкмо се бършех и телефонът иззвъня. Беше Ейнджъл. Каза, че ме чакат да похапнем заедно. Не бях гладен, а най-различни опасения относно Елън направо замъгляваха мисловните ми процеси, но реших да изляза с тях. Отидохме до ресторантчето, но то се оказа затворено. На вратата висеше обява: имало някакво благотворително събитие в „Роудсайд бар“ — събирали пари за гимназиалния оркестър и целият град бил поканен. Ейнджъл и Луис си размениха разочаровани погледи.

— Що за град е това? — изръмжа Луис. — За да ядем, трябва да ръсим мангизи за детския им оркестър, ега ти изнудването. За една бира ще се разкарваме чак…

Той се зачете в надписа отново и възкликна:

— Щял да свири кънтри състав — „Лари Фулчър енд дъ Гемблърс“. Не е толкова лошо, значи.

— Боже мой! — развика се Ейнджъл. — Хайде стига с тази говняна музика. Ти нямаш ли си етнически предпочитания, нали си чернокож? Как може да предпочиташ кънтри пред соул, например Уилсън Пикет, Къртис Мейфийлд? Това са твоите хора, човече, а не разни кънтри чалгаджии. Ти не знаеш ли, че с такъв музикален съпровод са бесили черните ти братя, а? И не е било чак толкова отдавна, нали така, Птицо?

Премълчах.

— Ейнджъл — търпеливо възрази Луис, — никой никого не е бесил с музика на Джони Каш. Прав ли съм?

Нямаше как — върнахме се в мотела да вземем моята кола. Влязох в стаята за ключовете и когато се върнах, Луис бе нахлупил черна каубойска шапка със сребриста лента на слънца. Ейнджъл пък се бе хванал за главата и тихо псуваше.