Дарк Холоу [bg]

Поднесох втория ботуш пред носа му.

— Точно за това питам. На какво миришеха, преди да ги дезинфектирате?

Но онзи не бе човек, когото можеш да уплашиш и подведеш лесно. Той се наведе към мен през тезгяха, изгледа ме право в очите и мина на ти.

— На теб нещо да ти хлопа, а?

В огледалото зад главата му зърнах мъжете с рокерските якета. Бяха извърнали глави към нас и внимателно слушаха. Заговорих по-ниско, също на ти:

— По тези ботуши е имало пръст, преди да ги купиш, нали? Освен това миришат на разложено. Като от разложена човешка плът.

Той отстъпи назад.

— Кой си ти, бе?

— Никой. Обикновен човек.

— Обикновеният човек досега да си е купил онова, което търси, и да си е заминал.

— Кой ти продаде ботушите?

Дребният се ядоса и се настрои съвсем враждебно.

— Слушай, господинчо, това изобщо не е твоя работа! Остави стоката и се махай от моя магазин! Хайде метлата казах!

Не се помръднах.

— Ти слушай, приятелче! Или ще говориш с мен, или с ченгетата, ясен ли съм? Избери си сам. Нямам намерение да ти създавам главоболия, но ако се наложи, ще го направя.

Стъки смръщи чело и се загледа в мен с омерзение. Но отлично разбираше какво е положението. Още преди да ми отговори, нечий глас от рокерската група подвикна:

— Хей, Стък, проблеми ли имаш с тоя?

Стъки вдигна две ръце над главата в знак на отрицание и пак се загледа в мен. Оказа се прагматик, който усеща кога става напечено. В неговия бизнес човек трябва да бъде само такъв, иначе… Заговори без следа от враждебност в гласа:

— Има един старик. Живее в северните райони, горските. Идва от месец на месец, носи каквото е намерил. Повечето боклуци мъкне, аз му давам по някой долар, човещина, знаеш. Понякога намира и нещо по-свястно, като този път.

— Скоро ли ги донесе?

— Да, да… всъщност вчера. Дадох му трийсетак за тези тук. Донесе и чудесна раница. Веднага я продадох. И това беше, друго нямаше.

— Той откъм посоката на Дарк Холоу ли идва?

— Да, оттам. Откъм района на Дарк Холоу.

— Как се казва?

Очите му пак се присвиха.

— Я ми кажи, по дяволите, какво си се заял с мен, а? Да не си ченге? Или частно ченге може би?

— Както ти казах, просто човек.

— Ти сипеш едни въпроси, които не са току-така за просто човек.

Усетих, че сега вече ще се заинати. Извадих документа и значката и му ги показах.

— Просто съм любопитен. Е, как му беше името?

— Барли. Джон Барли.

— Това истинското му име ли е?

— Че откъде, по дяволите, ще знам?