Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дарк Холоу [bg]
Дарк Холоу [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дарк Холоу [bg]

Электронная книга - «Дарк Холоу [bg]». Краткое содержание книги:

След триумфалния си дебют с „Всяко мъртво нещо“ Джон Конъли „бетонира“ статута си с „Дарк Холоу“ и отново доказа, че името му ще се спряга често през новото хилядолетие. Правата за филмирането на двата романа са откупени от Мирамакс за 6 милиона долара.
„Малцина са авторите, които успяват да удържат позициите си след силен дебют. Конъли доказа, че това не се отнася за него. «Дарк Холоу» няма нищо общо със синдрома «втора книга». Зашеметяващ трилър.“ Букселър
„Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание — това е посланието на «Дарк Холоу». Надали скоро ще се появи автор с подобно свръхчовешко познаване на психиката на убиеца, съчетано с невероятен пластичен талант и умение да сгъстява напрежението“. Ню Йорк Херъл Трибюн
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 176
Перейти на страницу:

— Не ти ли е показвал някакъв документ за самоличност?

Стъки щеше да се разсмее, ако не му бе напечено.

— Какъв ти документ за самоличност у човек, дето живее по горите, а?

Поклатих глава, извадих портфейла и отброих шест десетачки на тезгяха.

— Ще ми трябва разписка или касова бележка.

Стъки незабавно измъкна кочан, попълни нужното с главни букви, подпечата квитанцията и грижливо я сви.

— Ето, готово. Сега нали няма да имам излишни главоболия?

— Ако си казал истината, няма да има никакви проблеми.

Стъки постави ботушите и бележката в найлонова торба и ми я подаде.

— Не го приемай навътре, господине, ама си любезен колкото някой скорпион.

Взех торбата, прибрах портфейла.

— Защо, да не продаваш и любезност тук, а? Да си купя малко?

Сам се удивих на чувството си за хумор. Но и той продължи неуморно:

— Такава стока нямам. Ама и да имам, ти едва ли ще си купиш.

Двадесет и четвърта глава

Стъмваше се, когато потеглих за Дарк Холоу. Снежинки прехвърчаха над пътя за Бийвър Коув. След него шосето бе тясно, с дървета от двете страни и много завои. Карах бавно, снежната покривка искреше под светлините на фаровете, сякаш небето се разпада и над земята валят дребни сребристи иглички. Опитах да се свържа с Ейнджъл и Луис по телефона, уви! — напразно. Но когато се прибрах, те бяха вече в мотела. Вратата ми отвори Луис, облечен в черни панталони с ръбове, на които можеш да се порежеш, и елегантна кремава риза. Толкова години така и не разбрах как винаги си поддържа дрехите в това изрядно състояние. Моите ризи все са намачкани, колкото и да ги гладя и окачвам на закачалки.

— Ейнджъл се къпе — рече той и се отстрани, за да мина.

Телевизорът работеше, предаваха новини от Белия дом, само че Луис бе отнел звука и някакъв тип безмълвно движеше устни на моравата пред президентската къща.

— Рядко, ама качествено — ухилих се аз, имайки предвид къпането на Ейнджъл.

— Амин, дай Боже — откликна Луис. — Добре че не е лято. Така ще се разсмърдим, че мухите все по нас ще ходят.

Това, разбира се, бе просто майтап. Ейнджъл е забележително чистоплътен, независимо че вечно оваляните му дрехи създават обратното впечатление.

— Забелязахте ли нещо около Пейн?

— Тц. Дъртият излезе, влезе. Младият — също. Чак да ти писне. Били Пърдю изобщо не се е мяркал.

— Какво мислиш, дали са ви подушили, че сте там?

— Възможно е. Не се държат като хора, които усещат, че някой ги следи, но кой знае? Може и те да играят някаква игричка. А при теб?

Показах му ботушите, предадох разговора със Стъки. В същото време Ейнджъл излезе от банята, увит в няколко кърпи.

— Мамка му, Ейнджъл, ти на Махатма Ганди ли се правиш, а? За какво са ти толкова хавлии?

— Страшен студ — завайка се Ейнджъл. — А задникът ми е посинял от седалката на онази кола.

— Ще посинее още повече от един-два шута, ако не ми намериш хавлии. Аз с шкурка ли ще се бърша, а? Измокрил си ги всичките. Избърши си мършавия бял задник и бягай да кажеш на администраторката да донесе още кърпи, чуваш ли?

Разсмяхме се и тримата и им разказах последователно за свършеното с Рейчъл и разговорите с шерифката Танън и госпожа Ерика Шнайдер, както и наученото от нея за визитата на Били в „Света Марта“.

— Май си събрал огромно количество информация, но не знаем кое къде е — подхвърли Луис.

— Повечето го знаем — възразих аз.

— Значи вече си уверен, че Калеб Кайл наистина съществува, така ли?

— Ами съществувал е достатъчно реално, колкото да убие майка си и едно местно момиче двайсет години по-късно. И още нещо: онези момичета не са убити от някой слабоумник. Зад идеята труповете им да бъдат изложени на показ по такъв перверзен начин се крият разни неща: отмъщение, предизвикателство, желание да се шокира обществеността, но и опит да се представи убиецът като душевноболен или бавноразвиващ се човек. Та хората да мислят, че някакъв си хахо е свършил тази работа. Затова и са подхвърлени дрехите в дома на Флечър. Така на обществото се поднася търсената жертва, която да отнесе наказанието.

— А Кайл къде е отишъл?

Седнах на едното легло и свих рамене. Вече бях доста уморен.

— Честно казано, не зная със сигурност. Но мисля, че се е скрил в северните гори.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)