Красива мистерия [bg]

— Добре — каза Гамаш и изпрати с поглед Жан Ги, който забърза обратно по пътеката през Светия храм.

— Ето къде сте били.

Комисар Франкьор енергично се запъти към тях. Усмихна се на монаха и хладно кимна на Гамаш.

— Не искате ли да седнем заедно? — предложи Франкьор.

— С удоволствие — отвърна монахът и се обърна към Гамаш. — Ще се присъедините ли към нас?

— Мисля да седна ей там и да помълча.

Франкьор и брат Себастиен седнаха на една от пейките най-отпред, а Гамаш се усамоти няколко реда зад тях.

Съзнаваше, че постъпва неучтиво. Но му беше все едно. Вторачи се във Франкьор. Очите му пронизваха тила на комисаря. Радваше се, че Жан Ги предпочете тоалетната пред молитвата. Една среща с Франкьор по-малко.

"Бог да ми е на помощ", молеше се наум Гамаш. Дори тук, на това спокойно място, кипваше от гняв само при вида на Силвен Франкьор.

Продължаваше да се взира втренчено в тила му, а комисарят, сякаш усетил погледа му, раздвижи рамене. Франкьор не се обърна. За разлика от доминиканеца.

Брат Себастиен извърна глава и погледна Гамаш право в очите. Началникът отмести поглед от Франкьор към монаха. Двамата мъже се гледаха втренчено известно време, после Гамаш отново насочи вниманието си към комисаря. Ненатрапчивата молба на монаха не го разколеба и за миг.

Накрая Гамаш затвори очи и пое дълбоко въздух. После издиша. Няколко пъти. Отново усети мириса на "Сен Жилбер", така познат, но и леко различен. Смесица от традиционния тамян и още нещо. Мащерка и бергамот.

В този уединен манастир се сливаха естественото и ръкотворното. Покой и гняв, тишина и песни. Гилбертинците и Инквизицията. Добрите и недотам добрите.