Красива мистерия [bg]

— Да ви кажа защо съм дошъл?

— Точно така.

— Смятате, че не е заради смъртта на приора, така ли? — попита доминиканецът.

— Сигурен съм. Времево е невъзможно. Няма как да дойдете толкова бързо от Ватикана — каза Гамаш. — А дори и да можехте, реакцията ви при пристигането не беше скръб, споделена със събратя монаси. А радост. Поздравихте тези монаси така, сякаш отдавна ги търсите.

— Отдавна ги търся, така е. Църквата ги издирва. Споменах за архивите на Инквизицията, където открих заповедта за разследване на гилбертинците.

— Oui — каза Гамаш и застана нащрек.

— Вижте, това разследване никога не е приключвало. Десетки мои предшественици в Конгрегацията са прекарали целия си живот в търсене на гилбертинците. Когато единият умирал, друг поемал щафетата след него. От момента на изчезването им не е минала нито година, нито ден, нито час, в който да не сме ги търсили.

— Божиите хрътки — каза Гамаш.

— C'est çа. Ловджийски хрътки. Никога не се отказваме.

— Но оттогава са минали векове — каза Бовоар. — Защо продължавате да търсите? Какво значение има?

— Защото Църквата не обича мистерии освен онези, които са нейни творения.

— Или Божии творения? — попита Гамаш.

— Към тях Църквата се отнася снизходително — призна монахът с познатата обезоръжаваща усмивка.

— А как успяхте да ги откриете точно сега? — попита Бовоар.

— Можете ли да предположите?

— Ако исках да предположа, щях да го направя — тросна се Бовоар. Тясното пространство започваше да му лази по нервите. Имаше чувството, че стените се събират около него. Чувстваше се притиснат — от манастира, от монаха, от Църквата. Искаше само едно — да излезе навън. Да подиша свеж въздух. Имаше чувството, че се задушава.

— Записът — каза Гамаш след кратко мълчание.

Брат Себастиен кимна.

— Точно така. Изображението върху обложката на диска. Стилизиран монах в профил. Почти като анимация.

— Робите — каза Гамаш.

— Oui. Черни роби с малко бяло за качулката и нагръдника и наметка върху раменете. Никой друг орден не носи такива.

— Мор някакъв ни стига — цитира Гамаш. — Може би това е морът.

— Музиката? — попита Бовоар.

— Модерните времена — отвърна брат Себастиен. — Това е застигнало гилбертинците.

Началникът кимна.

— Векове наред те са пеели своите псалми в неизвестност. Но новите технологии са им дали възможност да ги разпространят до света.

— И до Ватикана — каза брат Себастиен. — И Конгрегацията за доктрината на вярата.

Инквизицията, помисли си Гамаш. Гилбертинците най-сетне бяха открити. Предадени от собствените си псалми.