Игри за милиарди [bg]

Мия услужливо добави:

— Проучих законите, така че ще ви спестя усилието. Пери не е нарушил никакви закони. Абсолютно никакви.

— Но все пак е извършил измама.

— По какъв начин? — попита Джак, все още приятно усмихнат.

— Като е задържал окончателния доклад. Целенасочено е подвел Капитол Груп по отношение на полимера.

— Никой не го е питал за окончателния доклад. Не му беше дадена и възможност да го представи. Капитол Груп го принудиха да продаде фирмата си, изхвърлиха го на улицата и му забраниха да припарва до завода.

Постепенно всички присъстващи започваха да разбират каква фантастична история слушат. Освен това си дадоха сметка, че Джак е умно момче. Засега не беше признал никакъв грях, но определено се бе движил по ръба.

— Ето какво — продължи Джак, — Капитол Груп се хвърли в сделката повече или по-малко слепешката. — Разпери ръце и поклати глава, като че ли споменът го измъчваше. — Бяха толкова алчни и арогантни, че не направиха нито една сериозна проверка. Уволниха повечето работници, изритаха директорите и моментално пуснаха полимера в производство.

Мия добави:

— Пери отдели трийсет милиона от парите си, за да плати компенсации на работниците си, след като Капитол Груп не плати обещаните суми.

— А ти какво получи? — попита Харпър. Гледаше Джак.

— Аз бях съдружник с ограничена отговорност. Получих двайсет милиона в брой за това, че открих сделката, и двайсет и пет процента от собствеността във фирмата, която произвежда полимера. — Той размаха гордо един лист във въздуха и всички решиха, че това е договорът му с Капитол Груп.

— Чия идея бяха двайсет и петте процента? — попита главният инспектор.

— Моя — призна Джак без следа от смущение. — Настоях да получа голямо парче от тортата. И се борих здравата за него.

Никой не попита защо. Отговорът беше повече от ясен. Ролята на измамника е точно това — да изгради доверие у наивника. Като е настоявал да получи сериозно парче от собствеността, Джак всъщност ги бе убедил, че полимерът е сигурен продукт. Мисълта, че беше изиграл най-големите експерти на Капитол Груп, беше забавна, но никой не се засмя.

— По какъв начин се сдоби със записите? — попита Ръдърфорд.

— Ами тогава вече имах… да кажем, сериозни проблеми с доверието към новите си партньори. Бяха влезли в дома ми и очевидно не биха се поколебали да прибегнат до шантаж или изнудване, или бог знае какво друго. Като част от договора разполагах с малък офис в сградата на Капитол Груп — стаичка два на два метра на втория етаж. Тя ми осигури достъп до сградата. Тези хора нямаха угризения да нарушават закона. Реших да се защитя. Почти всеки път когато говорех с тях, носех микрофон. Записвах всичките ни телефонни разговори.