Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Тирион схвана много бързо. От по-големите речни селища единствено Селхорис се намираше на източния бряг на Ройн и това го правеше много по-уязвим пред конните господари от градчетата отвъд реката. „Все пак е малка плячка. Ако бях хал, щях да направя лъжлива маневра към Селхорис, да накарам волантинците да се втурнат да го защитят и след това да завия на юг и право срещу самия Волантис.“
— Мога да въртя меч — настояваше Гриф Младия.
— И най-храбрият от предците ти е държал Кралската гвардия плътно около себе си в опасни времена. — Лемор беше сменила халата на септа с облекло, по-подходящо за жената или дъщерята на процъфтяващ търговец. Тирион я огледа внимателно. Много лесно бе надушил истината под боядисаната синьо коса на Гриф и на Гриф Младия, а Яндри и Юсила май не бяха нещо повече от това, което твърдяха, че са, докато Дък се представяше за нещо повече. Но Лемор… „Коя е тя всъщност? Защо е тук? Не за пари, струва ми се. Какво е за нея този принц? Дали изобщо е истинска септа?“
Халдон също забеляза промяната в облеклото ѝ.
— Как да си обясним тази внезапна загуба на вяра? Предпочитам те в халата на септа, Лемор.
— Аз я предпочитам гола — каза Тирион.
Лемор го изгледа с укор.
— Това е защото имаш грешна душа. Халатът на септа крещи за Вестерос и може да привлече нежелано внимание към нас. — Обърна се към принц Егон. — Не си единственият, който трябва да се крие на всяка цена.
Младежът не изглеждаше примирен. „Съвършеният принц, но все пак почти момче, без никакъв опит за света и всичките му неволи.“
— Принц Егон — каза Тирион. — След като и двамата сме натикани в тази лодка, може би ще ме удостоите с една игра на киваси, колкото да убием времето?
Принцът го погледна подозрително.
— Писнало ми е от киваси.
— Писнало ви е да губите от джудже, имате предвид?
Това уязви гордостта му, точно както Тирион си знаеше, че ще стане.
— Иди донеси таблата и фигурите. Този път мисля да те скъсам от бой.
Играха на палубата. Гриф Младия подреди армията си за атака, с дракон, слонове и тежък кон отпред. „Строй на младеж, колкото дързък, толкова и глупав. Рискува всичко за бърз удар.“ Остави принца да направи първия ход. Халдон стоеше зад тях и следеше играта.
Когато принцът посегна за дракона си, Тирион се покашля.
— На ваше място не бих направил това. Грешка е да изнасяте дракона си напред толкова рано. — Усмихна се невинно. — Вашият баща позна опасностите от прекалената смелост.
— Познавал си баща ми?
— Ами, видях го два-три пъти, но бях само на единайсет, когато Робърт го уби, а моят баща бе наредил да ме скрият под един камък. Не, не мога да твърдя, че познавах принц Регар. Не и като вашия лъжебаща. Лорд Конингтън беше най-скъпият приятел на баща ви, нали?
Гриф Младия избута кичур синя коса от очите си.
— Били са заедно скуайъри в Кралски чертог.
— Истински приятел е нашият лорд Конингтън. Трябва да е, щом е останал толкова предано верен на внука на краля, който му взе земите и титлите и го прати в изгнание. Жалко за това. Иначе приятелят на принц Регар щеше да е бил подръка, когато баща ми опустоши Кралски чертог, и да спаси скъпоценното синче на принц Регар да не пръснат височайшия му мозък в стената.
Младокът се изчерви.
— Онова не бях аз. Казах ти. Беше синът на някакъв щавач от Пиклива вода, чиято майка умряла при раждането му. Баща му го продал на лорд Варис за делва арборско златно. Имал други синове, но арборско златно никога не бил опитвал. Варис дал момчето от Пиклива вода на майка ми, а мен ме отмъкнал.
— М-да. — Тирион премести слоновете си. — А след като принцът от Пиклива вода умира благополучно, евнухът ви прехвърля скришом през Тясното море на дебелия си приятел търговеца на сирене, който ви скрива на една лодка и намира един лорд изгнаник, който да се нарече ваш баща. Великолепна история се получава, певците ще има да възпяват спасяването ви, щом вземете Железния трон… стига нашата прелестна Денерис да ви вземе за свой консорт.
— Ще ме вземе. Трябва.
— „Трябва“? — Тирион цъкна с език. — Кралиците не обичат да чуват тази дума. Вие сте съвършеният принц, признавам, умен, храбър и толкова хубав, колкото всяка девица би желала. Денерис Таргариен не е девица обаче. Тя е вдовицата на дотракски хал, майка на дракони и опустошителка на градове, Егон Завоевателя с цици. Може да не се окаже толкова склонна, колкото ви се иска.
— Ще е склонна тя. — Принц Егон май малко се стъписа. Явно никога не беше обмислял възможността кандидат-невястата да му откаже. — Не я познаваш. — Вдигна тежкия си кон и го тупна тежко на таблото.