Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Но не само Сула беше неприятно изненадан от изборните резултати. И ако потърпевшите си скубеха косите, то околните здравата се забавляваха на неуспеха им. Луций Марций Филип шумно бе разгласил намеренията си да става консул, убеден, че при слабата конкуренция мястото му е в кърпа вързано. И все пак за първи консул беше избран по-малкият брат на Луций Валерий Флак Гай, което можеше да се приеме — ако не друго, то Валерий Флаките бяха патриции и в семейството имаха връзки! Но за втори консул бе предпочетен не друг, а онзи непоносим, гнусен нов човек Марк Херений! Чак до Карсеоли можеха да се чуят виковете на възмущение, с които Филип проглушаваше ушите на минувачите по Форума и ги караше да се подсмихват под мустак. Всички добре знаеха на какво се дължи провалът му — не на друго, а на онези язвителни забележки, които му беше отправил Публий Рутилий Руф при обсъждането на лекс Лициния Муция. Дотогава всички или бяха забравили, или се правеха, че са забравили помощта, която Гай Марий бе оказал на Филип при кандидатирането му за народен трибун. Но ето, че заради Рутилий цял Рим си бе припомнил откъде е тръгнал кандидатът за консул, а времето до злополучните избори бе твърде малко, за да се забрави отново.
— Ще му го върна аз на тоя Рутилий Руф! — закани се Филип пред Цепион.
— И двамата ще му го върнем — обеща му Цепион, който също имаше за какво да се ядосва.
Броени дни преди края на същата година Ливия Друза роди момче — Марк Порций Катон Салониан Младши — болнаво, червенокосо, дълговрато и ревливо дете с огромен нос, който стърчеше като човка на безформеното му личице. Дребен, но инатлив, малкият Катон упорито не щеше да се появява на бял свят. В крайна сметка раждането продължи дълго и мъчително. Майката беше буквално разкъсана, преди лекарите и акушерките най-после да поемат новороденото из утробата й.
— Бъди спокойна, домина — утешаваше пациентката си Аполодор Сикул, — на детето нищо му няма: нито подутини, нито синини, нито каквито и да било натъртвания. — В следващия миг по лицето на строгия гръцки лекар се изписа хитра усмивчица. — Ако начинът, по който един човек се е появил на този свят, има отношение с по-нататъшното му поведение, то, домина, ти ще имаш доста проклет син.
Ливия Друза беше крайно изтощена от раждането и само от любезност успя вяло да му се усмихне; в едно беше сигурна — не искаше повече деца. Всъщност това беше и първото от петте й раждания, при които беше изпитала истински страдания.
Едва след няколко дни, в които цялата домакинска работа бе паднала на плещите на неуморния иконом Кратип — след смъртта на Сервилия Цепионида Ливия Друза бе поела грижата за дома на брат си, — беше позволено на останалите й деца да я посетят и да се запознаят с братчето си.
Както се и очакваше, Сервилия застана като замръзнала на вратата, твърдо отказвайки да има нещо общо с новия си брат, когото изобщо не признаваше за такъв. Лила, която напоследък попадаше все по-осезаемо под влиянието на сестра си, също се опитваше да се държи високомерно и безразлично, но майка й успя сравнително лесно да я прикотка при себе си и да я накара да целуне крехкото създание в скута й. Третото момиче в семейството, Порция — или Порцела, както я наричаха, — беше само на четиринайсет месеца и не беше поканена на церемонията. За сметка на това малкият Цепион, който скоро бе навършил три години, присъстваше и беше като пощръклял от вълнение при срещата с брат си. Искаше му се да го поеме, да го гушка, люлее и целува.
— Той ще си бъде мой — зарече се твърдо малкият Цепион, като упорито се дърпаше на бавачката си, дошла да го прибере в стаята му.