Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
Капитан Девърс кимна като човек, който не е докрай сигурен буден ли е, или сънува. Зарязах го, като заобикалях труповете. Никога не ги прескачайте, рисковано е. Току-виж някой не е умрял съвсем и ви ръгне с нож в чатала.
— Ще съм в двореца, ако ти потрябвам.
Райк и Мартен чистеха мечовете си. Брадвата на Кент висеше в ръката му, от острието ѝ капеше кръв. Горкият изглеждаше дълбоко смутен.
— Ако Бог говори на някого, Кент, със сигурност не е говорил на онази зла старица. Вярата, която си открил… не я откри в църква, нали така? Откри я в болка и кръв. Не знам какво е досегнало душата ти, но не е бил свещеник в расо.
— Светият дух ме намери, Йорг. Ису, възкръсналият от мъртвите, ме изведе от мрака и охлади изгореното. — Без „кралю“ днес, без „господарю“ или друго от сорта.
Малцина се ползват с уважението ми, а Кент не е нито особено умен, нито е мъдрец, нито е достатъчно добродетелен, за да ми вдъхне уважение. А новото му кредо, след пожара, ми се струваше взето назаем, чужда догма, която той носеше като щит. Но уважавах инстинктите му на убиец, харесвах честността му. Но кой съм аз да го съдя? В рамките на една седмица чуках некромантка и убих папа.
— За мен е важно да ти имам доверие, Кент. — Разперих ръце. — Имам нужда от твоята вяра. Затова искам да се вслушаш в този твой дух. Да слушаш внимателно. И ако трябва да умра за престъпленията си… искам ти да вдигнеш ръка срещу мен, ти да ме поразиш.
Порив на студения вятър се провря между нас. И аз осъзнах, че наистина го мисля, всяка дума. Предизвиквах го, както бях предизвикал бурята преди време. Да ме порази. Видях как Греча се изхлузва от острието ми, спомних си разширените ѝ от смътна изненада очи, спомних си как се срина в краката ми, кожа и кости в дрехи на малко момиче.
— Ако някой беше направил това за мен, когато бях малък, всички щяха да си спестят доста неприятности. — Така ѝ бях казал. Казал го бях на бурята, в една дива нощ, на върха на Висок замък. Казах го и на Кент Червения, ръцете му — побелели върху дръжката на северняшката му бойна брадва. — Направи го!
Кент отпусна брадвата. Поклати глава.
— В това сме заедно до края, Йорг.
Върнах се в каретата. Миана, с бебето на ръце, Катерин, Гомст и Осер, всички стояха отвън, увити в кожи и плащове, сгърбени срещу ледените пръсти на вятъра. Гледаха ме как се приближавам през гвардейците, сякаш вонята на престъплението ми вече е стигнала до носовете им, бледите им лица разкривени от студен ужас и още по-студено отвращение.
— Йорг? Чухме звуци на битка… опръскан си с кръв. — Миана пристъпи към мен.
— Оправих нещата, милейди. Точно както ме помоли.
— Убил си я. — Катерин изрече думите не като обвинение, а сякаш за да ги чуе изречени на глас, да провери дали е възможно да са верни.
— Тя умря. Как точно е въпрос на дискусия, на теологически дебат. И какво толкова? Подкрепяше ли ръката на Рим хората в тази империя, или ги задушаваше? И не се ли стегна още повече хватката му през годините, откакто Пия разлива телесата си върху папския трон? Дошло е време за свежа кръв, така мисля аз, време е някой, който наистина вярва в Бог, да си нахлузи най-глупавата шапка в християнския свят.
Преметнах ръка през раменете на епископ Гомст.
— Време е папа да стане човек, който не иска да е папа. Какво ще кажеш, отче?
Той вдигна поглед към мен. Не си бях давал сметка колко е нисък, изгърбен преждевременно под товара на годините и грижите. Или пък не си бях давал сметка колко висок съм станал самият аз.
— Наистина ли я уби?
Усмихнах се, макар да ми горчеше в устата, и казах:
— Прости ми, отче, защото съгреших.
И старият Гомсти, схванат от дългия престой в каретата и с натежало сърце, сведе глава да чуе изповедта ми.
44.
— Виен е най-великият град на света. — Гвардеецът подсмръкна отново и сбърчи нос. Добре де, сигурно наистина вонях. Пътуването от либанския бряг беше дълго. — Не пускаме кого да е.
Великолепието на града тепърва щеше да се установи. Дотук бях яздил през покрайнините му, проснати с мили покрай брега на Дануб, градски къщи, работилници, странноприемници и пазарища. Величие и великолепие не видях, макар благосъстоянието да беше безспорно. Истинският Виен лежеше скрит зад високите стени, които навремето били заграждали целия град. Колкото до гвардееца, с когото разговарях, той очевидно хранеше съмнения дали прашен от пътя младок като мен има право да види въпросното великолепие.
— Предполагам, че пускате пътници да влязат, ако имат пари за харчене. — Отворих шепа да му покажа пет очукани медника от пет различни кралства. Наклоних ръка да се изсипят и той очаквано ги хвана в полет.