Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Императорът на тръните
Императорът на тръните - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Императорът на тръните

Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:

За да стигнеш до трона, трябва да изминеш дълъг път. Дори път, постлан с добри намерения, може да води към ада, а моите намерения никога не са били добри.
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 175
Перейти на страницу:

Златната гвардия се изсипа иззад гърба ми, а аз го ударих на пиян морков — Йорг в ролята на моркова, — влизах и излизах от покритата носилка, мушках се между носачите и така, докато не си спретнахме едно хубаво старомодно клане.

Което свърши бързо. Алебардите са по-дълги от мечовете, но ако са насочени в неправилната посока, битката не трае дълго. Насочили бяха оръжията си към мен. А трябваше да внимават за златните ми гвардейци.

Гог заседна в гръбнака на някакъв тип и се наложи да го хвана с две ръце и да дръпна, като си помагам с крак, опрян в гърдите на нещастника. За щастие въпросният нещастник беше последният от носачите. Измъкнах меча си и тъкмо се обръщах, когато Макин ме хвана за нагръдника и ме блъсна в носилката.

— Какво правиш, по дяволите!?

Девърс се появи до него, от меча му се стичаше кръв.

— Ти уби папата! — Все едно имаше вероятност да не съм забелязал.

— Тя сама се уби, когато тръгна срещу сина ми. — Гърбът ми беше опрян в дървената стена на носилката, Макин още ме държеше за нагръдника.

— Ти уби папата — повтори Девърс, вперил невярващ поглед в окървавеното ѝ туловище. Напряко на свещените ѝ крака се бе проснал носач без ръце.

— Вижте какво трябва да направите сега, капитан Девърс. Накарайте хората си да натоварят трупа в тази идеална за целта кутия, на която съм се опрял. А докато те се занимават с това и изнасят останалите трупове, вие идете при лорд-командира на гвардията и го доведете тук. Подозирам, че когато лорд-командир Хемет си даде сметка какъв пожар ще пламне от огъня, който запалих току-що, ще му се прииска всичко това изобщо да не се е случвало. Ще му се иска Златната гвардия да не е избила до крак гвардейците на папата. И ще прояви голям интерес към новината, че нито един свързан с Рим очевидец не е оцелял. А каквото се случи без очевидци, все едно изобщо не се е случвало. След три дни ще ме коронясат за император и онези, които са ми отказали подкрепата си, горко ще съжаляват за престъпната си липса на предвидливост. Но няма да съжаляват дълго, защото съжаляват само живите. А ако случайно не ме коронясат, ще ми се отвори много работа — да вдигна армиите на девет кралства и да ги подкарам към Рим, за да изравним със земята тази бърлога на развала и корупция. Накратко, ако вашият лорд-командир иска да избегне реки от кръв и личната неприязън на следващия император заради някаква си папа… ще каже, че Пия и гвардейците ѝ са станали жертва на лич. Транспортирайте останките ѝ до Ватикана, и толкоз. Дори мога да предложа неин заместник…

Макин ме пусна, което ми позволи да се плъзна с няколко сантиметра надолу по дървената стена на носилката, тоест от върха на пръстите си до цяло стъпало. Не си бях давал сметка, че едва опирам в земята.

— Абсурд. Няма начин да потулиш нещо такова.

— Огледай се, Макин. — Разперих ръка в широк жест. — Тук е истински пущинак. Всички важни клечки са в двореца и никой не гледа през прозорците, това ти го гарантирам. А прислугата им си има предостатъчно работа там. — И махнах към господарските къщи в далечината. — Колкото до виенчани, те се крият по домовете си. Донякъде защото не са поканени на купона, но най-вече защото мъртъвците идат насам, а Златната гвардия е заета да ескортира големците, вместо да защитава града.

— Няма значение. Все някой ще разбере. И ще се разприказва. Ще плъзнат слухове.

— Не се плаша от слухове. Намирам ги за полезни дори — ще добавят тежест към думите ми. Обвинения обаче… те биха били проблем. Стигне ли се до обвинения, особено такива, изречени на висок глас и от високо място, значи е дошло време да поведа войските си към Рим. А и не забравяй, че средностатистическият войник от Златната гвардия го е грижа за църквата много по-малко, отколкото за жените в подвижната къща на Онса.

Последното го накара да се замисли. Гвардейците наистина презираха църквата заради отколешните ѝ опити да се меси в имперските дела. Едва ли им беше харесало, че папата се е довлякла във Виен и си позволява да спира един от Стоте, докато той е под тяхна протекция.

— Абсурд — повтори той и поклати глава.

— Така или иначе, кучката е мъртва — изтъкнах аз и му обърнах гръб. — Девърс! — Щракнах с пръсти пред лицето му. — Събуди се бе, човек! Не чу ли какво ти казах? За лорд-командира? Или покрива историята, или ще носи отговорността за кървава баня. Чу, нали? Стегни се и действай, иначе ще потегля към Рим с главата ѝ на копието си.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)