Забравените

Първата му задача беше да провери има ли охрана.

Втората — да открие местата за достъп.

Третата — да засече евентуалните слаби места.

Мечо се присъедини към него.

— Скачването ще бъде проблем — промърмори Пулър, докато наблюдаваше люлеещата се нефтена платформа.

— Според мен изобщо не можем да се скачим, защото това нещо ще ни смаже — поклати глава Мечо.

— Няма как да стигнем до там и с плуване, защото вятърът духа от платформата към нас и ще ни отнесе за секунди — добави Пулър и повторно огледа съоръжението.

— Мисля, че едва ли очакват някой да ги нападне в разгара на тропическа буря. Сигурно са се скрили някъде и се опитват да се подсушат.

— Сигурно — кимна Мечо.

— Искам да кажа, че някой трябва да е окончателно превъртял, за да организира атака…

— Точно така.

— Освен това няма как да знаят, че сме успели да ги проследим до платформата… — После му мина мисъл, която го накара да се смрази. — Сигурен ли си, че това е нашата платформа? — напрегнато попита той. — Тук има толкова много!

Вече не вярваше дори на координатите, изпратени от хората на Карсън.

— На тази бях — отвърна Мечо. — Скочих ей от онази палуба…

Пулър вдигна глава. Палубата, която сочеше Мечо, се издигаше на близо петнайсет метра над бурното море.

— А след това си доплувал до брега?

— Да. Помогнаха ми и някакви рибари, които ме взеха на лодката си.

— Липсва охрана на периметъра. Вятърът духа от юг, а понтонът е ей там.

— Какъв ти е планът?

— Прецизна координация и нищо повече.

После Пулър сподели и с останалите какво е намислил.

Карсън огледа бурните води и поклати глава.

— Никакъв шанс за грешка, Пулър.

— И малък шанс за успех — добави той.

— Няма ли друг начин? — обади се Ландри.

— Нищо друго не ми идва наум — сви рамене той. — А ако продължаваме да се бавим, и този шанс ще ни се изплъзне.

— Длъжни сме да опитаме — промърмори Мечо.

— Тогава да вадим оръжията — каза Диас. — Няма как да минем без тях.

— Аз ще се погрижа — рече Пулър.

— А какво ще правим, след като стъпим на платформата? — попита Диас.

Мечо насочи вниманието им към някакъв огромен куб без прозорци.

— Те трябва да са там. Има няколко входа и изхода. Пленниците са затворени в килии. Охраната не е особено опитна, но разполага с голяма огнева мощ. Въоръжени са далеч по-добре от нас.

— Значи трябва да ги ударим светкавично, за да нямат време да реагират — каза Карсън и побърза да се хване за близкия борд, като видя огромната вълна, която се носеше към лодката. Останалите направиха същото. — Само по този начин можем да компенсираме предимството им в оръжие и жива сила. — Тя погледна Пулър и попита: — А как мислиш да ни прехвърлиш на тази платформа?