Забравените
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: John Puller #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-331-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравените». Краткое содержание книги:
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.
— Ако разполагахме поне с още една такава пролука, бих казал от тук — въздъхна Мечо. — С идеята да ги подложим на кръстосан огън. За съжаление, не виждам друг вентилационен отвор.
— А какво ще кажеш за комбинирана атака? Стрелба от тук и нахлуване долу?
— Това ми харесва повече — кимна Мечо.
— Предлагам ти, аз и Ландри да се спуснем долу, а Диас и Карсън да ни покриват от тук. Ще влезем през онази врата… — Пулър посочи вляво от себе си и продължи: — Промъкваме се максимално предпазливо и провеждаме тристранна атака. Аз в центъра, ти отляво, а Ландри отдясно. Всеки прочиства зоната си и продължаваме напред. Приоритетна мишена ще бъде всеки пазач, който се опита да стреля по затворниците.
— Мисля, че ще стане — кимна Мечо. — А какво правим, след като избием всички пазачи?
— Няма да избием всички. Ще оставим двама, за да дадат показания.
— Те едва ли ще знаят нещо за Рохас или Лампърт.
— Въпреки това. Да се надяваме, че ще знаят.
— А пленниците?
— Както се разбрахме.
Мечо провери оръжието си. Пулър му подаде своя M11.
— Стреля много точно — увери го той.
— Значи мога да разчитам на него.
— Абсолютно.
Пулър постави предпазителя на картечния пистолет на полуавтоматична стрелба. Беше длъжен да пести мунициите. Освен това едва ли щеше да има време за превключване в хаоса, който щеше да настъпи долу. После потупа три пъти кожената кания на армейския си нож — обичайният ритуал преди бой. За кураж и късмет.
Забеляза, че и Мечо има нож, затъкнат в колана. Беше сигурен, че едрият мъж умее да борави с него. После извика трите жени и им обясни задачите.
— Предпочитам екипа за проникване заедно с теб — възрази Карсън.
— Ти ще действаш със снайпера, генерале — поклати глава Пулър. — Разчитам на точната ти стрелба. — После се обърна към Диас, която все още изглеждаше притеснена. — Ще се оправиш ли?
— Още ме мъчи морската болест — отвърна тя.
Мечо сложи ръка на рамото й и я погледна в очите.
— Сега не е време за болести, а за бой — тихо рече той.
Диас кимна.
— Късмет на всички — рече Карсън.
Пулър се обърна да я погледне. Може би я виждаше за последен път.
— Знам, знам — побърза да добави тя. — Тук късметът няма нищо общо.
— Напротив. Според мен късметът ще реши всичко.
Той се извърна към Ландри.
— Готова ли си?
— Както винаги.
Погледна към Мечо.
— А ти?
Едрият мъж кимна отривисто.
Тримата се обърнаха и тръгнаха към металната стълба, която щеше да ги отведе на бойното поле.
89
Началото на атаката беше изпълнено съгласно плана.
Вратата се оказа отключена.
Карсън и Диас бяха инструктирани да открият огън в момента, в който вратата се отвори.
Изстрелите екнаха няколко милисекунди по-късно.
Пазачите се оказаха напълно неподготвени. Някои от тях скочиха на крака, други захвърлиха цигарите и бирите, трети посегнаха към оръжията си.
Но твърде късно.
Още с първия залп Карсън и Диас елиминираха петима от тях.
После върху останалите връхлетяха Пулър и Мечо, придвижвайки се с безмилостната увереност на танковете „Ейбрамс“ по време на атака.
И двамата използваха абсолютно всички оръжия, с които разполагаха — пистолети, ножове, юмруци и крака.
Въоръжените пазачи падаха един след друг, пометени от вихрената атака.
Бяха двама, но действаха като цяла армия.
Пулър убиваше и се прехвърляше на следващата жертва. Действията му представляваха една безкрайна поредица от фрагментирана дива ярост.
До него Мечо вършеше същото, може би с малко повече дива ярост.
И двамата бяха подпомогнати от точната и методична стрелба на Карсън, идваща отгоре. Тя се прицелваше и стреляше с ледено спокойствие, поваляйки пазач след пазач.
Долу, на бойното поле, Пулър и Мечо буквално разбиваха врага, използвайки всички възможни средства: стрелба от упор, фатални рани с нож, убиване дори с голи ръце. В резултат превъзхождащата ги в жива сила армия на противника бързо се превръщаше в обезумяла от ужас оредяваща група.
Точно тогава нещата започнаха да се объркват.
Напосоки изстрелян вражески куршум улучи двесталитров варел с втечнен газ. Варелът избухна в огромно огнено кълбо. Захранвано от кислорода, то бързо достигна височина от десетина метра.