Забравените
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: John Puller #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-331-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравените». Краткое содержание книги:
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.
— Права си. Но при тези метеорологични условия е абсолютно невъзможно да преценя още колко време ще пътуваме.
В следващия миг блесна ослепителна светкавица, която превърна нощта в ден. Последвалият оглушителен тътен разтърси здраво лодката от солидно фибростъкло.
— Това нещо май не е построено да издържа на такива атаки — отбеляза Карсън.
— Хората също.
— Ако потънем, шансовете ни за оцеляване в това време са нулеви.
— Какъв отпуск ти се падна, а? — усмихна се той.
— При други условия изобщо нямаше да го взема — докосна го по рамото тя.
— Е, хубаво. Можеш да разчиташ на гласа ми дори и за четири звезди.
— А какъв е планът, когато пристигнем?
— Да победим лошите и да освободим пленниците.
— Това е ясно. Въпросът е как ще го направим.
— В случая няма как да изработим предварителен план на боя, генерале. Всичко ще се решава на място. Става въпрос за нефтена платформа. Тоест стигаме до основата и си пробиваме път нагоре. С аванса във времето, който имат, те сигурно вече са там. При тази буря задължително ще им трябва закрито пространство. Няма да очакват нападение още тази нощ и едва ли ще поставят външна охрана. След като бурята отмине, ще тръгнат по пътя, по който са дошли, като премахнат всички улики.
— А след това?
— След това ще организират нов канал, на друго място. Тези хора са като вирусите — постоянно мутират в стремежа си да бъдат с една крачка пред антибиотиците.
— Значи ние сме пеницилинът, така ли?
— Надявам се да бъдем нещо много по-силно.
— А ако затвореното пространство е някъде по-нависоко?
— Това ще ни даде някакви шансове. Но за да се възползваме от тях, ще ни трябват гъвкавост, умения и късмет. Тази комбинация е била ключ към победата в безброй сражения.
— Да се надяваме, че ще прибавим още една.
— Лично аз ще направя всичко възможно.
— Знам това, боецо. Но ако грешиш в прогнозите си и те не са се върнали там, където предполагаш?
Пулър не отговори, заковал поглед в далечината.
— Иди да седнеш някъде, генерале — промърмори той.
— Какво става? — попита тя и вдигна глава, опитвайки се да види това, което виждаше той.
— Просто седни, Джули. Веднага! Предай и на другите да се държат здраво.
Карсън побърза да се подчини, доловила в гласа му нещо, което не беше чувала досега.
Страх.
85
Не беше поредната гигантска вълна.
Тя би била по-добрият вариант.
Беше лодка. Всъщност, не, лодките са малки.
А това нещо не беше малко. Беше кораб. Огромен презокеански лайнер.
Екна вой на сирена. Могъщ и пронизващ.
Пулър дори не си направи труда да използва тяхната сирена. Никой нямаше да я чуе при тази буря и мощния грохот на двигателите.
Проблемът му беше колкото сериозен, толкова и неотложен. Трябваше да продължи да насочва лодката под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо връхлитащите вълни. Дори начинаещите моряци знаят, че само по този начин може да се обуздае ударната им сила и да се задържи управлението.
Но ако този ъгъл стане деветдесет градуса, неминуемо ще поемеш всеки джаул от огромната кинетична енергия на връхлитащия воден чук. А ако случайно успееш да се изкатериш до билото на вълната, неминуемо ще откриеш, че от другата му страна е зейнала отвесна пропаст, от която няма измъкване. Вирне ли се носът право нагоре, свършено е с теб. Преобръщането е неизбежно. Пасажерите на борда или ще бъдат смазани от тежестта на лодката, или ще бъдат изхвърлени във водата, за да се удавят.
А в момента проблемът му беше повече от сериозен, защото трябваше да се отмести от пътя на приближаващия се кораб. Единственият начин да го стори беше да застане с борд към вълните. Освен това към тях летеше огромен океански лайнер с дълбоко газене и V-образен стоманен кил, който беше достатъчно тежък, за да цепи вълните. На практика, движейки се напред с дванайсет възела в час, този кил образуваше собствени вълни от милиони литри разпенена океанска вода, които отмяташе встрани както ринеща сняг лопата.
Оглушен от басовия вой на сирената, Пулър изчака до последния момент, а след това рязко зави наляво. Целеше не само да избегне самия кораб, а и вълната пред носа му, която лесно можеше да преобърне лодката.