Забравените

— Божичко! Затова ли му взривиха колата?

— Сигурно. Едно доста недвусмислено предупреждение, че са по петите му.

— Тя ли я е взривила? — попита Ландри.

— Не. Едрият мъж до нея.

— И той ли е ченге?

— Не. При него нещата са доста по-лични.

Мечо седеше на носа и втренчено гледаше право пред себе си. Силното вълнение изобщо не му влияеше.

За разлика от него Карсън и Диас често се навеждаха през страничния борд с позеленели лица.

— Очевидно им липсва морска закалка — отбеляза Ландри.

— Карсън служи в армията и е свикнала да има твърда почва под краката си — каза Пулър. — А за Диас не знам нищо.

В следващия миг лодката беше подхваната от огромна странична вълна, която за малко не я преобърна. Всички се измокриха до кости.

Пулър овладя управлението и насочи вниманието си към набиращата сила буря.

— Ландри, седни и се хвани някъде, ама здраво! — заповяда той. После повиши глас: — Всички веднага да облекат спасителните жилетки! Ситуацията няма да се оправи, преди да се влоши!

Всички побързаха да се подчинят. Най-зле беше Мечо, който нямаше как да облече тясната жилетка и по тази причина просто я притисна към гърдите си.

Пулър насочи поглед към хоризонта. Непрогледно черен, въпреки че утрото не би трябвало да е далече. Самият той го предпочиташе такъв, макар че светлината би му помогнала да се подготвя по-добре за прииждащите вълни. Атаката на ярка светлина никога не е добра идея, дори и когато имаш предимство в жива сила.

А те нямаха подобно предимство.

На практика със сигурност щеше да бъде обратното: крадците на роби не само бяха по-многобройни от тях, но и разполагаха с достатъчно пленници, които можеха да превърнат в заложници. Успехът на тази операция зависеше изцяло от прецизността на провеждането й. Но на бойното поле рядко може да се стигне до прецизност.

Късовълновата радиостанция в малката рубка издаде рязко писукане. Вероятно Диас я беше нагласила така, че да се включва при всяка метеорологична сводка. Пулър свали слушалката, чу предварително записаното съобщение и мрачно я върна на мястото й.

Карсън запълзя към него, съобразявайки се с вълните, които подмятаха лодката.

— Какво беше? — попита тя.

— Предупреждение до всички малки плавателни съдове. С препоръка за незабавно връщане на брега.

— А ние пътуваме в обратна посока.

— Добре ли се чувстваш на вода?

— Ако се чувствах добре, щях да постъпя във флота.

— Бих те върнал на брега, но за съжаление, това няма как да стане.

— А аз не бих ти позволила. Армия, флот, морска пехота, ВВС — всички отиваме там, където е битката. И правим всичко възможно да я спечелим.

— С това отношение положително ще стигнеш и до три звезди, генерале.

— „Генерале“?

— Обратно към устава.

— Имаш ли идея още колко ни остава? — попита тя, отправила поглед към клокочещата наоколо вода. — Струва ми се, че въпреки бурята небето започва да просветлява.