Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Новородено момиченце е намерено изоставено в яма в гората и израства, скрито в мазе. То притежава забележителен талант: пее изключително чисто и умее да пресъздава всяка мелодия, която чуе, но е затворено в себе си и не изразява нито чувства, нито желания.По същото време в едно съвсем обикновено семейство се ражда друго момиче. То няма особени таланти, не изпъква с нищо. Прилича на всички останали — е, може би е малко по-грозно, малко по-дебело, малко по-особено. Нищо повече, поне на пръв поглед.Минават четиринадесет години, докато двете момичета се срещнат. Заедно те дават началото на поредица събития, които водят до най-голямото музикално събитие на Швеция, до хаос и до един друг живот.И вече не са сами.„Малка звезда“ е роман за аутсайдерството, за конфликта с предателството на света на възрастните и напомняне за зачатъка на злото, който живее у всички ни.Със своите творби Йон Айвиде Линдквист вдъхва нов живот на шведската литература на ужасите.Първият му роман „Покани ме да вляза“ жъне успехи в Швеция под формата както на книга, така и на филм, и е преведен в повече от двадесет страни. „Малка звезда“ е неговият четвърти роман.
И така започнаха да я играят заедно. Легнали в тревата пред заграждението на вълците, се хващаха за ръце, затваряха очи и нашепваха с напевен тон: „Тревата пораства през сърцата ни“, „Телата ни изгниват и червеите ни ядат отвътре“, „Потъваме в земята и настъпва тишина“. Можеха дълго да лежат така, а когато излезеха от гроба, светът сякаш бе станал по-жив.
Терез заяви, че било хубаво, но не истинско. На въпроса на Тереса какво има предвид отвърна, че тя вече знаела.
Да. Тя знаеше. Но това знание не можеше да сподели с останалите. Колкото и да ценеше принадлежността си към тях, не смееше да им се довери изцяло, без да се замисля, както правеше Терез.
Искаше ѝ се да им разправи, да ги впечатли със собствения си опит и да им покаже белега на корема си. Как се бе събудила за нов живот и сетивата ѝ се бяха изострили, как оттогава живееше в едно настояще, което допреди това не бе достъпно за нея. Как това ѝ позволяваше да седи в групата и действително да бъде там, да излиза от групата и все още да чувства вибрирането на живота в шумолящите листа, в ухаещата трева и в играта на цветовете.
Но тя не смееше да им разкаже. Другите не бяха на същото място като нея. Когато се срещаха, винаги минаваше известно време, докато намерят общия глас, преди страхът да бъде прогонен. Останалите шест дни от седмицата се вкопчваха в тях — въпреки всичко те бяха просто други хора с родители и съученици.
Толкова е трудно да стоиш жив! Тя често мислеше за това и си спомняше как беше преди. Никога не беше наистина тук. Бе мярвала собствената си личност единствено за кратки мигове сред тревогите и мислите; беше се зървала като някой, който диша и живее, и може да се наслади на момента. След това изчезваше.
А сега бе тъй различно. Искаше ѝ се да разкаже. Но беше твърде опасно. Засега.
Мъртвите момичета
So Don’t let the blue eyes fool you;they’re just gelignite, loadedand aiming right between your eyes.21
Morrissey, „You Know I Couldn’t Last“
1.
Албумът, излязъл в средата на май, беше половинчата работа. Понеже искаха да яхнат вълната, вдигната от „Лети“, продуцентите, музикантите и техниците от студиото разполагаха с едва няколко седмици да създадат готов продукт от некачествените MP3-файлове.
Макс Хансен пробва и с моркова, и с тоягата да вкара Терез в студиото, за да направи професионален запис. Обещаваше пет и шестцифрени суми, заплашваше с полиция, психиатрия и алчните ръце на медиите, но безрезултатно. Или заплахите му бяха прозрачни, или тя бе неспособна да разбере какви злини можеше да ѝ стовари на главата.
Той вярваше в първото. Или Терез, или изчадието бяха осъзнали, че той не можеше да разкрие какво знае, без сам да се опари. О, той беше готов да се опари, но трябваше да почака точния момент. Мига, в който напуснеше Стокхолм и нямаше други грижи, освен как да си харчи парите.
Макар албумът да бе сглобен набързо, бе посрещнат с ентусиазъм. И един рецензент не можа да се въздържи да не коментира ужасното качество на звука. От друга страна, гласът на Тесла компенсираше всякакви недостатъци. И от продукцията имаше какво още да се желае, но и тук металическият звук се балансираше от качеството на песните. Нямаше никакво съмнение, че тази Тесла, която и да беше тя, ще е нов артист, с когото всички да се съобразяват.
След като Макс Хансен научи миналото на Терез, той вече не смееше да се среща с нея, без наоколо да има хора, но не успяваше да се свърже с нея и по мейл или телефон. Затова не можеше и да уреди интервюта и фотосесии.
Още няколко дни след излизането на албума той осъзна, че онова, което бе смятал за слабост, всъщност е сила. Имаше истинска жажда за информация и изказвания на новата звезда на шведския музикален небосклон, а не идваше нито звук. Макс Хансен тъкмо бе започнал да изработва стратегии за предлагане на фалшиви цитати и интервюта, когато усети, че тонът на писанията за Тесла се е променил.
Мълчанието ѝ се тълкуваше като сериозност, а отсъствието ѝ от обществената сцена се превърна в загадъчност. След една статия в „Афтонбладет“ където възхваляваха Тесла като най-голямата шведска музикална надежда днес и спекулираха около личността ѝ, другите вестници също подеха тази линия. Клипът от „Айдъл“ се анализираше и се намираше за магически, кратките реплики на Тура Ларшон се тълкуваха. Всички въртяха малкото налична информация, без да стигнат до никакъв извод, и резултатът беше мистерия. Нещо вълнуващо.
вернуться
21
„Но оставяй сините очи да те заблудят; те са просто експлозив и се целят между твоите очи.“
