Малка звезда

Тереса не го бе очаквала, но след като всички се събраха и тя огледа групата — как седяха, как движеха ръце, как гледаха — констатира, че тя наистина е най-силната личност тук. Нямаше от какво да се страхува.

От друга страна, именно тя познаваше Терез най-дълго, тя седеше до нея. Какво беше тя без Терез? Сива малка мишка, която подтичваше, долепена до стените, и се мъчеше да бъде невидима. Може би. А може би не. Във всеки случай, сега гледаше на другите с нежност. Когато малката Лин бе на път да се разплаче, Тереса не изпита никаква ревност, щом Терез се плъзна до нея и ѝ зашепна на ухо, докато се успокои.

С изключение на Роня, никое от тези момичета нямаше да получи гласове за кралица на бала. Някои, подобно на Тереса, бяха натрупали доста излишни килограми, половината имаха пиърсинг на устните, носа или веждите. Беата имаше леко азиатски вид, а косата ѝ беше единствената, която изглеждаше естествено черна, докато в корените и на двете Ани, и на Лин, и на Каролине си личеше друг цвят.

Единствено Сесилия можеше да се нарече наистина дебела; тя криеше телесата си под безформено облекло в стил милитер, но и другите общо взето носеха торбести дрехи. Що се отнася до грима, той варираше от Мелинда, която си беше боядисала целите очи, до Ерика, която изобщо не беше гримирана и като цяло беше толкова безцветна, че почти не се виждаше. Тереса предположи, че някои от тях са членове на някакво обединение или клуб.

Изключение правеше Роня. Тя беше най-голямата в групата, деветнайсетгодишна, и изглеждаше като момиче, което играе футбол. Носеше панталони Адидас и ветроупорно яке; беше слаба, а косата ѝ — права и руса. По-спортна и пригодена към обществото версия на Терез. Не чак толкова красива като нея, но достатъчно за кралица на бала — ако не гълташе стъкло.

Обединяваше ги общ знаменател, но вероятно само Тереса го долавяше: мирисът на момичетата. Всички миришеха сходно. Почти никое не ползваше парфюм, а които го ползваха, бяха пестеливи. Но не мирисът бе общото, а това, което се криеше зад него — Страхът.

Този мирис бе придружавала Тереса толкова години, че тя веднага го познаваше. Вероятно би могла да надуши всяко едно от момичетата в пълен автобус. Горчив, сладникав мирис, примесен с вонята на някаква леснозапалима течност. Кока-кола, смесена с бензин.

След като момичетата насядаха едно до друго и подновиха разговорите, във въздуха около тях настъпи промяна. Чувството за защитеност в глутницата прогони мириса. Телата престанаха да вдишват страх през кожата, докато разговорите се преплетоха в една-единствена обща мелодия.

„… и усещам как се вбесявам… мама има нов приятел и той ме гледа така особено… казаха, че не мога да остана, даже и да платя… той дойде посред нощ и носеше нож… и въпреки че се опитвам, не мога… така удари братчето ми, че му причина мозъчна травма… постоянно нося слушалки, за да не чувам… и като ходя, все едно ходи някой друг… че бях съвсем безполезна, че нямах никакъв шанс… опитах да се скрия под кревата, толкова тъпо… музиката, която слушам, дрехите ми, как изглеждам, всичко… онзи звук, като го чуя, тогава знам… все едно не съществуваха… леки пробождания през цялото време… просто да си отида, да зарежа всичко… никой освен мен…“