По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Уреченият час най-сетне настъпи и Суза започна да наблюдава внимателно крепостта през бинокъла. Ето го и знака — слънчеви зайчета, направени с огледало. Пендъргаст беше проникнал в крепостта според плана.
Полковникът изпита огромно облекчение — не защото се беше съмнявал в способностите на Пендъргаст, а защото от годините си в специалните части знаеше, че колкото и добре да планираш една операция, винаги има безброй начини нещата да се оплескат.
Светлинното съобщение, изпратено на стандартен морзов код, бе дълго. Много дълго. Суза загаси пуретата си в един камък и го записа в бележника си дума по дума — описание на крепостта, общо разположение на коридорите и тунелите, силни и слаби точки, числеността на защитниците, въоръжението им и така нататък.
Всичко беше добре. С изключение на факта, че според предварителните преценки на Пендъргаст защитниците бяха много повече от сто. Това бе значително по-голяма сила, отколкото бе предполагал полковникът. Въпреки това той имаше предимството на изненадата. И според информацията на Пендъргаст щяха да имат ясна линия за атака на място, където квартирите, проходите и тунелите на крепостта да сведат до минимум предимствата на противника в жива сила.
Изпрати Тиаго при групата и скоро хората му се спускаха по склона и се разгръщаха, обкръжавайки градчето в подготовка за атака от три страни, какъвто бе първият етап от планираната операция.
69
Пендъргаст видя отблясъците сред зеления балдахин на гората.
Полковникът беше получил съобщението. Пендъргаст захвърли парчето огледало, което бе взел от тоалетната на казармата, и изпълзя от порутената артилерийска платформа на една от кулите на старата крепост. Разузнаването му беше непълно, но въпреки това бе успял да идентифицира основните точки на достъп, защитните позиции и основния план на крепостта. Сега трябваше да открие най-слабата и най-уязвима част от старата външна стена. Първоначалният план, който бяха обсъдили с полковника, бе да намери някакъв погреб или главния склад за боеприпаси и да го взриви, за да отвори дупка във външната стена. Усилията му не се увенчаха с успех. Имаше прекалено много войници, които сновяха навсякъде като пчели от разбунен кошер и се мъчеха да го открият.
Нямаше значение. Разполагаше с алтернатива на погреб в раницата — две почти пълни бутилки оксиацетилен.
Докато се спускаше по старото спирално стълбище, спря да се ослуша. Огромните размери на крепостта и отекващите й коридори се бяха оказали истински дар, тъй като можеше да чува отдалеч тропота на приближаващите стъпки. Пендъргаст бе изненадан от суматохата на защитниците на крепостта, от реакцията им на непосредствен дразнител, от липсата на стратегия. Този детайл някак не му се връзваше.
Въпреки това възнамеряваше да се възползва от него, доколкото може.
Спусна се още по-надолу в старите нива на крепостта и намери тунел, който минаваше покрай външната стена. Тръгна по него, като от време на време осветяваше стената и проверяваше зида с острието на откраднатия нож. Хоросанът се ронеше лесно, но каменните блокове бяха добре обработени и прилягаха твърде плътно един към друг, за да бъдат изместени. На някои места в градежа имаше пукнатини, но те бяха твърде малки, за да му свършат работа, а зидът бе твърде як за целта му.
Спусна се на следващото ниво и продължи да търси, като от време на време спираше. Мина покрай серия заключени стоманени врати във вътрешната стена. Бяха сравнително нови и по всяка вероятност водеха към някогашната тъмница на крепостта, превърната по-късно в лаборатории. Някои от вратите бяха широко отворени и осветлението в помещенията бе оставено включено: вероятно лабораториите бяха напуснати по спешност от работещите в тях учени, може би бяха подплашени от стрелбата.