По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Полковникът обаче нямаше намерение да рискува. Беше устроил отвличаща вниманието акция на портала на пътя, която щеше да започне — погледна си часовника — точно след две минути. Възможно бе в градчето да има голяма част войници, готови да действат по тревога. Не биваше да действа само на базата на предположения.
Хората му, облечени в камуфлажни екипи, чакаха в пълно мълчание. Суза ги беше разделил на три екипа от по десет души — Червен, Син и Зелен, като един от всеки екип щеше да участва в отвличащата маневра.
Секундите се изнизваха. И тогава я чу — автоматична стрелба, съпровождана с по-силните, по-плътни експлозии на ръчни гранати. Отвличащата атака беше започнала.
Вдигна ръка, давайки знак на хората си да са в готовност, като се вслушваше в звуците от отвличащата атака. Имаше ответен огън, но той бе пръснат, неорганизиран и не толкова силен, колкото беше очаквал. Нацистите с техния милитаризъм и уж блестяща бойна подготовка явно бяха сварени напълно неподготвени.
Въпреки това полковникът се замисли дали няма възможност те самите да станат жертви на измамна проява на слабост и да бъдат подлъгани в някакъв смъртоносен капан.
Минутите отминаваха, а звуците от атаката се засилваха, с допълнителни експлозии и стрелба от хората му, скрити в гората от другата страна на портала. Ответният огън продължаваше да е анемичен.
Суза нагласи слушалките на радиостанцията, като гледаше как изтичат последните секунди, след което рязко свали ръка. Хората му моментално се втурнаха напред. Изскочиха от храсталаците по края на откритото пространство и започнаха да се разгръщат на три отделения. Най-външните постройки на градчето се намираха на стотина метра пред тях, от другата страна на един черен път и градини приветливи къщи с ярко боядисани дървени капаци на прозорците, саксии и островърхи покриви. Хората му пресякоха пътя и нагазиха в зеленчуците. Две момичета, които беряха домати, захвърлиха с писъци кошниците си и побягнаха.
Вече разделени, отделенията на Суза нахлуха в най-близките улици; полковникът водеше Синия екип, а Тиаго — Червения. Ключът бе в тактиката на блицкрига — да се втурнат по улиците със светкавична скорост и да избягват всякакво скупчване, което би могло да се окаже катастрофално при атака с гранати или РПГ. Трябваше да стигнат пристанището преди жителите да се окопитят и да окажат организирана съпротива — последното, което искаше Суза, беше престрелка по тесните улички.
Полковникът водеше отделението си напред; малцината пешеходци, които им се изпречиха, или замръзваха от изненада, или побягваха ужасени. С навлизането им по-навътре в града обаче започна да ги посреща спорадична стрелба от прозорците, покривите и страничните улички.
— Сдържащ огън! — извика полковникът в микрофона.
Хората му започнаха да стрелят в уличките и нагоре към покривите и неорганизираният огън бързо утихна.
Когато приближиха централния площад, местните започнаха да оказват по-организирана съпротива. Група младежи, набързо въоръжени, но без униформи, се изсипаха на площада и заеха позиции зад някакви теглени от коне каруци. Когато хората на Суза излязоха на открито, бяха посрещнати с огън отпред и от страничните улици.
— Червен екип, сдържащ огън! — нареди полковникът. — Син и Зелен, продължавайте напред!
Червеното отделение на Тиаго зае позиции и откри свиреп огън; леката картечница 50-и калибър помете площада, подкрепена от половин дузина добре насочени изстрели с РПГ. Огънят постигна желания ефект да пръсне противника и да всее ужас: веднага щом площадът беше разчистен, Червеният екип се втурна през него, следвайки другите две отделения по тесните улички от другата страна. Тук улиците започнаха да се спускат към водата и Суза вече можеше да види завързаните за каменните и дървени кейове лодки.
По време на разузнаването с бинокъла беше избрал двата най-подходящи съда — голям моторен шлеп с метален корпус и бърз пътнически катер. Противникът обаче отново откри огън, при това не само от покривите, но и от самото пристанище, покривайки дългите улици, водещи към водата. Внезапно втора група младежи се изсипа от една странична улица и откри стрелба.
— Контраатака! — извика полковникът, но картечарят на Тиаго вече беше открил огън: повали най-малко шестима от нападателите и пръсна останалите. Наблизо избухна граната, след това още една, която разруши фасадата на една сграда и ги обсипа с парчета мазилка и стъкло.