Ритуалът [bg]

— Как изобщо ще убедим когото и да било, че Виктор е престъпник?

Болката в рамото го разсейваше, но не искаше да взима обезболяващи. Предпочиташе да го боли пред перспективата да не разсъждава трезво. Имаше нужда от всяка мозъчна клетка.

— Трябва да го арестуват, докато предметите са в него — каза. — Така ще имаме шанс.

Боряна се облегна на лакът и подпря главата си с длан. Гледаше го, прехапала долната си устна. От безразличието ѝ нямаше и следа.

— Още по-добре ще бъде, ако полицията го хване, докато използва съдовете. Тогава цялото му безумие ще излезе наяве — каза накрая тя.

— Да — съгласи се той. — Така нещата биха се наредили много добре.

— Значи е нужно да открием къде възнамерява да премине през ритуала.

Мисълта се въртеше в съзнанието му, откакто му мина през ума, че може да съществува изход. Неясна и недобре формулирана, тя изглеждаше напълно приемлива, докато не я чу изречена на глас.

— Само че нямаме представа къде да го търсим.

— Никаква.

Боряна отпусна глава на ръката си, без да отделя очи от него. Косата ѝ се разпиля по възглавницата.

— Иска ми се Жоро да беше тук.

— Да — съгласи се Петър. — Наистина е жалко, че стана така…

— Не — прекъсна го тя, — нямам предвид това. Той сякаш знаеше къде е мястото.

— Защо мислиш така?

— Защото беше сигурен, че ритуалът не може да се проведе в онази пещера. Както и че е необходимо да се случи по пълнолуние.

Песента на славея беше секнала и нощната тишина се настани в стаята.

Съвсем скоро мастиленият мрак щеше да отстъпи на утрото. Умората затваряше очите му, но той се насили да си припомни всичко, което може да им бъде от полза. Не му помогна. Спомените му от онзи момент все още бяха мътни и непълни, подобно на отразени отблясъци от далечни картини.

— Не мога да си спомня много добре — каза, — но сякаш Жоро спомена Великата Майка. Пееща майка, мисля, че точно така се изрази.

— Да, не знам дали точно нея имаше предвид, но каза нещо за майка, която пеела — съгласи се Боряна. — Само че нищо не мога да разбера от това. След това добави и думата „кръв“.

— Какво означава това?

— Кой знае? Може да не е съзнавал какво говори. И без това не изглеждаше съвсем наред, когато го намерихме. Или пък да означава, че кръвта е необходима за ритуала, който включва и Великата Майка.

— А защо да пее?

— Нямам представа — отговори тя.

Петър се сети за нещо, което тя беше казала.

— Онова, което каза за хтоничносоларния елемент в ритуала. Хиерогамията между Сина Слънце и Майката. Синът олицетворява слънцето, тоест соларния елемент, а майката — хтоничния, тоест подземния.

— Да, какво за това?

— От утробата на майката Херос се възражда — каза той. — Нали това пишеше в онази пещера?

Боряна кимна.

— Вече има друг смисъл, нали?

— Да… — съгласи се тя, без да го разбира напълно.