Ритуалът [bg]

Боряна се приближи и тежко се отпусна до него. Постави ръцете си в скута и сведе поглед към пода.

— Боли ли те? — попита тихо, без да го погледне.

Той кимна.

— Знаеш ли, аз наистина исках да разбера за какво е всичко това — продължи тя. — От самото начало подозирах, че не е просто някакъв античен артефакт. Е, може би не от самото начало, но когато влязохме в онзи храм под върха, разбрах, че залогът е много по-голям.

— Да — съгласи се Петър.

Русата ѝ коса падаше на кичури покрай лицето, прикривайки очите. Раменете ѝ висяха отпуснато, сякаш крепяха непосилна тежест. Гласът ѝ прозвуча съвсем тихо.

— Съжалявам, че те забърках във всичко това.

Петър стреснато вдигна глава.

— Какво? Шегуваш се, нали?

Тя безмълвно поклати глава.

— Боре, недей така. Ти не си ме забъркала в нищо — говореше бързо той. — Аз съм този, който трябва да ти се извинява. Вината е изцяло моя. Ако не бях дошъл при теб с плочата, сега щеше да спиш спокойно в онзи лагер. Моля те, прости ми. Знам какво ти е, но ще направя така, че всичко да се нареди накрая. Обещавам ти.

Гледаше наведената ѝ глава, без да може да различи изражението ѝ. Протегна ръка и я докосна по рамото, но тя се изправи пъргаво и тръгна към банята. Не бе сигурен, но му се стори, че в очите ѝ проблеснаха сълзи.

Не можеше да повярва, че тя наистина се обвинява за онова, което бяха предизвикали, тръгвайки по следите на ритона. Никой от тях не можеше да носи подобна вина. И двамата не подозираха срещу какво се изправят.

Когато се върна, очите ѝ бяха сухи. Беше наплискала лицето си с вода и бе стегнала косата си в опашка на тила. Заобиколи и седна на леглото от другата страна, на една ръка разстояние. Отпусна гръб на възглавницата и се обърна към него. В изражението ѝ нямаше обвинения, нито вина.

— Как предлагаш да ги намерим? — попита.

Въпросът го изненада. Искаше му се да поговорят още, да я убеди, че няма причина да се чувства виновна. Но може би така беше по-добре, може би не биваше да засяга тази тема отново.

— Не знам — отвърна той, наблюдавайки я внимателно. — Но трябва да има някакъв начин. Точно това исках да обсъдя с теб.

Тя вдигна ръка към лицето си и отмести влажен кичур коса от челото си.

— Добре. Откъде да започнем?

— От това, което знаем досега.

— Какво знаем?

— Знаем, че Виктор търсеше ритуалния набор и го намери. Освен това знаем, че работи със Славея.

— И че е откачен — добави Боряна.

— Да, Виктор има всички части на ритуалния набор и ще опита да го използва.