Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— С каква цел?
— За да бъде скрито нещо изключително ценно — ценно и за Църквата, и за света. През столетието на Авиньонското папство тук се появила истинска вълна от ново строителство което в голямата си част било ръководено от Децата на Соломон. Лесно са можели да закопаят нещо, дори да е било със значителни размери.
— Но откъде ще започнем да търсим? — попита Кат.
— От сградата, построена от ръцете на тамплиерите и поръчана от онзи странен папа, сградата, която е един от най-големите шедьоври на готическата архитектура.
Вигор махна напред, където улицата се вливаше в голям площад, пълен с развеселени младежи. Цветни светлинни оформяха дансинг, рок група, качена на импровизиран подиум, блъскаше жици, а младежите се кълчеха, смееха се и крещяха. По краищата на площада бяха наслагани маси, и те заети от празнуващ народ. Жонгльор мяташе във въздуха запалени факли. Бирата течеше, заедно с кафе в картонени чашки. Цигарен дим се кълбеше във въздуха и се смесваше с дим от друг вид — ръчно свити цигари, пълни с трева.
Но зад този шумен купон се издигаше исполинска тъмна висока сграда, обточена от квадратни кули, с масивни каменни арки отпред и две високи коничени кули. Каменната й фасада беше в пълен контраст с веселбата долу. Историята я притискаше сякаш… историята и една древна тайна.
Дворецът на папите.
— Някъде в тази сграда е скрита бунтарска страница от камък — каза Вигор. — Сигурен съм. Трябва да я намерим и да я разчетем.
— Но откъде ще започнем? Той поклати глава.
— Каквото и да е уплашило Робърт Бойл, каквато и ужасна тайна да е продиктувала в крайна сметка съюза между тамплиерите еретици и официалната църква, каквато и мистерия да предизвика и този лов на съкровища из цялото Средиземноморие… отговорът е скрит тук.
Откъм реката повя студен вятър. Авиньон беше наречен на постоянния вятър откъм Рона, но сега, изглежда, се задаваше истинска буря. Звездите в небето бяха изчезнали. Сбираха се тъмни облаци.
Колко време им оставаше?
02:48
Лозана, Швейцария
— Така стигнахме до извода, че търсеното място е Авиньон — завърши Рейчъл. — Френският Ватикан. Следващата и последна спирка.
Още стоеше на колене върху линолеума. Баба й все така лежеше вързана на масата. Рейчъл им беше казала всичко, до най-малката подробност. Беше отговорила на всички въпроси, зададени й от Алберто. Не се беше опитала да шикалкави. Не можеше да рискува префектът да изпробва откровеността й върху плътта на баба й.
Монк и Рейчъл бяха войници. Баба й не беше.
Нямаше да позволи нищо лошо да се случи на старицата. Сега зависеше от Грей да опази златния ключ от Двора. Беше стоварила цялата си надежда и доверие върху неговите плещи. Друг избор нямаше.
Докато тя разказваше, Алберто си водеше бележки — прескочи до кабинета си да вземе тефтер и химикалка, както и картата на Рейчъл. Когато тя приключи разказа си, той кимна, очевидно доволен.
— Разбира се. Толкова простичко, толкова елегантно. Накрая и сам щях да се сетя, но сега ще мога да съсредоточа усилията си върху следващата мистерия… в Авиньон.
И се обърна към Раул.
Рейчъл застина. Помнеше какво беше станало последния път. Макар да им беше казала за златния ключ, Раул все пак беше отсякъл ръката на Монк.
— Къде са монсеньор Верона и американката? — попита Алберто.
— По последна информация са тръгнали за Марсилия — каза Раул. — С частен самолет. Мислех, че изпълняват заповеди. Да са наблизо, но извън Италия.
— Марсилия е само на двайсет минути от Авиньон — каза Алберто и се намръщи. — Монсеньор Верона сигурно вече е на път към града и разбулването на загадката. Разбери дали самолетът им е кацнал.
Раул кимна, предаде нареждането на един от своите хора и той хукна да го изпълни. Рейчъл бавно се изправи.
— Баба ми… — успя да промълви. — Ще я пуснете ли вече? Алберто махна с ръка, сякаш съвсем беше забравил за старицата. Явно имаше по-важни неща наум.
Друг от подчинените на Раул се приближи и разкопча кожените каиши, които стягаха ръцете и краката на баба й. Разплакана като момиченце, Рейчъл й помогна да слезе от масата.
После се помоли — за Грей, за Монк, за себе си и за баба си.
Баба й стъпи неуверено на крака и се подпря на масата. Посегна да изтрие сълзите на Рейчъл.
— Хайде, хайде, дете… стига вече сълзи. Не беше чак толкова страшно. И по-ужасни неща съм преживявала.
Рейчъл едва не се засмя. Баба й се опитваше да я утеши! Старицата й махна да се дръпне и тръгна към префекта.
— Алберто, срамота! — Каза го, все едно се обръщаше към дете.
— Nonna… не… — предупреди я Рейчъл и протегна ръка да я спре.