Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Благодаря ти, че ни достави това нещо. Както и самия себе си. Имаме няколко въпроса към теб, преди да тръгнем за Авиньон.
Грей го погледна смаяно. Дворът беше разбрал за Авиньон? Как?
Но вече знаеше.
— Рейчъл… — промълви той. — О, не се притеснявай. Жива и здрава е. И в момента си наваксва със семейната история.
Грей не разбираше.
— Не забравяй и за колегата му в болницата — каза Сейчан. — Нищо не трябва да води към нас.
— Вече се погрижихме за това — отвърна със смях Раул.
03:07
Женева, Швейцария
Монк не можеше да заспи и гледаше телевизия. На френски. Не знаеше френски, така че всъщност не обръщаше внимание на предаването. То му беше нещо като бял фон на мислите. Не че и мисленето му се удаваше особено след всичкия морфин, с който го бяха наблъскали докторите.
Внимаваше да не поглежда към бинтования си чукан.
Гневът не позволяваше на силните болкоуспокояващи да го приспят. Гняв не само заради осакатяването, а и защото беше отпаднал от операцията. Принудили го бяха да напусне битката. Използваха го като залог. Другите бяха в опасност, а той лежеше заключен, пазен от охрана.
Въпреки това не можеше да отрече наличието на една куха болка дълбоко в себе си, болка, която морфинът не можеше да отслаби. Нямаше право да се самосъжалява. Нали беше жив. Войник беше в крайна сметка. Беше виждал да извличат от бойното поле ранени в много по-лошо състояние от неговото. Но болката не си отиваше. Чувстваше се насилен, използван, по-малко мъж и със сигурност по-малко войник.
Логиката не успяваше да успокои сърцето му.
Телевизорът продължаваше да каканиже нещо.
Някакъв шум пред вратата привлече вниманието му. Спор. На висок глас. Монк се надигна и седна. Какво ставаше?
Вратата се отвори с трясък.
Монк не успя да скрие изненадата в гласа си.
— Кардинал Спера?!
03:08
Лозана, Швейцария
Бяха върнали Рейчъл в килията й — но този път не беше сама.
Пред бронираното стъкло стоеше пазач. Баба й приседна с въздишка на леглото.
— Може и да не го разбираш сега, но ще го разбереш, Рейчъл поклати глава. Стоеше до стената, объркана, замаяна.
— Как… как можа?
Баба й вдигна към нея проницателните си очи.
— Някога и аз бях като теб. Бяха само на шестнайсет, когато за пръв път дойдох в този замък от Австрия — избягах след края на войната.
Беше й разказвала как семейството й избягало в Швейцария, а после в Италия. Тя и баща й били единствените оцелели.
— Бягали сте от нацистите.
— Не, дете, ние бяхме нацистите — поправи я баба й. Рейчъл затвори очи. „О, Господи…“ Баба й продължи:
— Татко беше партиен водач в Залцбург, но имаше връзки и с Имперския драконов двор на Австрия. Много силен мъж, с голямо влияние. Именно със съдействието на това братство успяхме да избягаме в Швейцария, благодарение на щедростта на барон Соваж, дядото на Раул.
Рейчъл я слушаше с нарастващ ужас, макар че й идеше да си запуши ушите и да отрече всичко.
— Но гладко организираното ни бягство трябваше да се заплати. И баща ми го направи. Моята девственост… отне я баронът. Също като теб, и аз се дърпах, защото не разбирах. Баща ми ме държа със собствените си ръце първия път, за мое добро. Но не беше последният. Крихме се в замъка четири месеца. Баронът ляга с мен много пъти, докато не забременях с копелето му.
Рейчъл установи, че се снизва покрай стената към студения каменен под.
— Но копеле или не, детето беше добра кръстоска, смесица от благородната австрийска линия на Хабсбургите и швейцарска бернска линия. Докато детето растеше в корема ми, започнах да разбирам. Така се правят нещата в Двора, с цел Да се заздравят чистокръвните линии. Баща ми непрекъснато ми го повтаряше. Докато не разбрах, че нося дете с благороден произход, чиито предци са били императори и крале.
Рейчъл се опитваше да проумее жестокостта спрямо младото момиче, което по-късно се беше превърнало в нейна баба. Дали баба й не се беше примирила с жестокостта и изнасилването, оправдавайки ги с една по-грандиозна цел? На крехка възраст и с промит мозък, не от друг, а от собствения й баща. Опита се да открие в сърцето си някакво съчувствие към нея, но не намери нищо.
— Баща ми ме отведе в Италия, в замъка Гандолфо, при летния дворец на папата. Там родих майка ти. Срамота. Заслужих си боя. Всички се надяваха на мъжко дете.
Баба й поклати тъжно глава. После продължи дай разказва една по-различна версия на семейната история. Как я омъжили за друг член на Драконовия двор, който имал връзки с Църквата в Кастел Гандолфо. Бракът бил уговорен. Семейството получило задачата да внедри децата и внуците си в Църквата, за да бъдат нищо неподозиращи шпиони на Двора, слепи къртици. За да запазят тайната, на майката на Рейчъл и на вуйчо й Вигор не било казано нищо за истинския им произход.