Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Или всичко щеше да отиде на вятъра.
Алберто сви рамене.
— Има само един начин да разберем дали знаеш нещо повече. Време е да изтръгнем от теб цялата истина. Заведи я в съседната стая. Би трябвало вече да сме готови.
Дишането на Рейчъл се ускори, а в същото време не й стигаше въздух. Раул я изблъска от кабинета на префекта. Алберто ги последва, като свали в движение смокинга си, готов да почне работа.
Рейчъл пак си спомни за ръката на Монк на палубата. Трябваше да се подготви за нещо още по-лошо. Не биваше да издава нищо. За нищо на света. Нищо не можеше да е толкова ужасно, че да изтръгне от нея истината.
Видя, че стаята от другата страна, онази със странната маса във формата на буквата X, сега е много по-ярко осветена. Някой беше включил хирургическата лампа над масата.
Раул й запречваше гледката и тя забеляза само бутилка за интравенозно вливане, закачена на стойка. Поднос с дълги хирургически инструменти, остри, извити като тирбушон или с назъбено острие като триони. Някакъв човек беше завързан за масата. 0, Господи… Монк?
— Можем да проточим разпита цяла нощ — каза Алберто и я заобиколи да влезе пръв в стаята. Приближи се до масата и си сложи стерилни латексови ръкавици.
Раул я повлече през прага.
И Рейчъл най-накрая видя кой лежи на масата, с разпънати и пристегнати ръце и крака и разкървавен нос.
— Някой дойде да души там, където не му е работа — ухили се Раул.
И в този миг от волята на Рейчъл не остана и помен.
Тя се хвърли напред.
— Не!
Раул я сграбчи за косата и я повали на колене.
— Ще гледаш оттук. Алберто взе един скалпел.
— Ще започнем с лявото ухо.
— Не! — изпищя Рейчъл. — Ще ви кажа! Ще ви кажа всичко! Алберто свали скалпела и се обърна към нея.
— Авиньон — проплака тя. — Авиньон.
Не изпита вина за постъпката си. Вече трябваше да разчита само на Грей. Всичките им надежди се фокусираха в него.
— Nonna… — простена Рейчъл.
Беше баба й.
02:22
Авиньон, Франция
Град Авиньон крещеше, пееше и танцуваше, облян в светлини.
Ежегодният летен театрален фестивал се провеждаше през юли и градът се превръщаше в най-голямото на света изложение на музика, драма и изкуство. Младежи щурмуваха града, разпъваха палатки в парковете, препълваха хотелите и общежитията. Купонът не спираше и за миг. Дори мрачното небе не пречеше на ентусиастите.
Вигор извърна поглед от една двойка, разменяща си бурни ласки на уединена пейка в парка. Дългата коса на жената почти скриваше усилията й да достави удоволствие на партньора си. Вигор забърза напред с Кат. Бяха решили да минат през парка към Плас дю Пале — Дворцовия площад. Папският дворец се издигаше на скалист хълм с изглед към реката.
Реката се мярна за миг в ниското. Над нея се протягаше прочутият мост от детските стихчета — Пон д’Авиньон. Построен в края на дванайсети век, той бил единственият мост над Рона… макар че след толкова много векове бяха останали само четири от първоначалните му двайсет и две арки. Оцелялата отломка от прочутия мост беше ярко осветена и превърната в танцувална площадка — ако се съдеше по цветовете на костюмите, беше ред на народни танци. Музиката стигаше чак до Вигор и Кат.
В Авиньон миналото и настоящето се сливаха по начин, с който можеха да се похвалят малко други градове.
— Откъде ще започнем? — попита Кат.
По време на полета насам Вигор беше направил някои проучвания, за да отговори точно на този въпрос. Тръгнаха към града, отдалечавайки се от реката.
— Авиньон е един от най-старите градове в Европа — каза Вигор. — Корените му могат да се проследят чак до неолита. Основан е от келтите, после го превзели римляните. Днес обаче Авиньон е най-известен с готическото си наследство, което е процъфтявало тук през столетието на френското папство. Авиньон може да се похвали с един от най-големите комплекси на готическа архитектура в цяла Европа. Истински готически град.
— И до какво ни води всичко това? — попита Кат. Вигор долови напрежението в гласа й. Тя се тревожеше за хората от екипа си — бяха я изпратили тук без никаква връзка с тях. Усещаше също, че Кат дълбоко в себе си изпитва вина за залавянето на племенницата му и Монк. Носеше тази тежест въпреки категоричните думи на командира й, че е постъпила правилно.
Вигор също беше разтревожен. Все пак тъкмо той беше въвлякъл Рейчъл в тази беда. И сега тя беше в ръцете на Драконовия двор. Знаеше обаче, че чувството на вина няма да им помогне с нищо. Той беше отраснал с вярата. Тя беше крайъгълният камък на самото му същество. Намираше известна утеха в мисълта, че спасението на Рейчъл е в ръцете на Бог… и на Грей.