Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Кат кимна. Все беше нещо.
— Изтеглих от интернет подробна карта — каза Вигор. — Има един вход към стария дворец близо до Портата на Дева Мария. Почти не се използва.
Вигор тръгна наляво. Мушнаха се в един проход миг преди огромна светкавица да разсече небето. Почти веднага изтрещя и гръмотевицата. Актьорът на сцената спря посред монолога си. Нервен смях се чу тук-там сред публиката. Бурята можеше да прекрати пиесата мигове преди края й.
Вигор посочи една тежка врата встрани.
Кат приклекна и извади шперцовете си, а Вигор застана така, че да я прикрива с тялото си. Бравата ней създаде затруднения. Езичето щракна.
Нова светкавица привлече погледа на Кат към двора. Последва гръм и небесата се разтвориха. Дъждът се изсипа на порой от ниските облаци. Викове и дюдюкания се надигнаха откъм публиката. Започна масово преселение.
Кат натисна с рамо тежката врата и двамата с Вигор се вмъкнаха през нея.
— Трябва ли да се притесняваме за охраната? — попита Кат, след като заключи.
— За жалост — не. Както ще се увериш сама, почти няма какво да се открадне. Управата се притеснява повече от прояви на вандализъм. Може обаче да има някой нощен пазач, така че по-добре да внимаваме.
Кат кимна и реши да не включва фенерчето си. През високите прозорци проникваше достатъчно светлина и рампата към следващия етаж се открояваше ясно.
Вигор поведе нагоре.
— Частните покои на папата се в Ангелската кула. Именно те винаги са били най-охраняваната част на двореца. Ако нещо е било скрито, най-разумно ще е да проверим там.
Кат извади компас и го вдигна пред себе си. Магнитен маркер ги беше отвел до гробницата на Александър. Може би и тук щеше да им помогне.
Минаха през няколко зали. Стъпките им ехтяха кухо. Сега Кат разбираше защо липсва истинска охрана. Дворецът беше каменен гроб. Почти нямаше мебели, нито гоблени или друга украса. Нямаше и помен от лукса, сигурно изпълвал двореца преди векове. Опита се да си представи тежките дипли на кадифе и ценни кожи, богатите гоблени по стените, разточителните банкети, златото и среброто. Бяха останали само камък и дървени подиуми.
— След като папите напуснали Авиньон — прошепна Вигор, — дворецът бързо западнал. По време на Френската революция опоскали каквото било останало, после бил превърнат в гарнизон и казарми за армията на Наполеон. В по-голямата си част стените били варосани. Само тук-там са останали оригиналните фрески, включително в папските покои.
Кат също усети странната конструкция на двореца — коридори, които свършват внезапно; стаи, които изглеждат неестествено малки; стълбища, които се спускат до нива без врати. Дебелината на стените варираше от няколко стъпки до пет метра. Дворецът беше истинска крепост, но криеше и тайни места, проходи, стаи — нещо характерно за всички средновековни замъци.
Това се потвърди, когато влязоха в стая, която според Вигор била съкровищницата на двореца. Той посочи четири места.
— Заравяли са златото под пода. В подземни стаи. Винаги са се носели слухове, че още има неоткрити подземия със злато.
Минаха и през други стаи — голям дрешник, бивша библиотека, празна кухня, чиито квадратни стени се стесняваха надолу до осмоъгълен комин над централното огнище.
Най-сетне стигнаха до Ангелската кула.
Компасът на Кат не беше потрепнал дори — тя буквално не откъсваше очи от него. Тревогата й се засилваше. Ами ако не откриеха входа? Ако се провалеше? Отново. Ръката й започна да трепери. Първо провалът й с Монк и Рейчъл…
А сега и това.
Стисна по-здраво компаса и заповяда на ръката си да се успокои. Двамата с Вигор щяха да решат гатанката. Трябваше — и толкова. Или всички жертви на приятелите им щяха да са напразни.
Стиснала решително зъби, тя се качваше към поредното ниво на папските покои. Нямаше и помен от пазач, така че Кат рискува и включи миниатюрното си фенерче.
— Дневната на папата — каза Вигор при входа на една от стаите.
Кат тръгна напред, без да откъсва очи от стрелката на компаса. Стените тук бяха покрити с белеща се на петна боя, в ъгъла имаше голямата камина. Гръмотевица отекна през дебелите зидове.
Обиколи стаята и поклати глава.