Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Резето се вдигна със скърцане, вратата се отвори и на прага застана лорд Хю с меч в ръка, сякаш очакваше нападение.
— Джак! Какво се е случило, по дяволите?
— Нещо, което трябва веднага да узнаете, сър. — Джак никога не беше виждал господаря си в такова състояние, дори и след най-тежките сражения. Очите му тъмнееха, сенките под тях бяха почти черни, устата беше опъната в тънка линия, тенът на лицето му беше сивкав и повехнал.
— Как е мастър Робин? — попита Джак, без да крие загрижеността си.
— По-добре, благодаря. Влез вътре. — Хю отстъпи назад и отвори вратата по-широко.
Джак влезе в къщата. Робин лежеше на сламеник в ъгъла, а на втория сламеник пред огъня спеше възрастна жена, завита с тънко одеяло.
Хю седна на столчето до постелята на момчето и посочи на Джак другото столче. След това посвети вниманието си на болния си син — намокри една кърпа с лавандулова вода и изтри потното му чело.
— Температурата спадна — съобщи той. — Слава богу, Робин ще живее!
— Слава на бога — повтори Джак и огледа малкото помещение. Въпреки добрата новина тук царуваше погребална атмосфера. Лорд Хю изглеждаше измъчен, сияещото синьо на очите му беше помръкнало. Едното рамо и дланта на другата ръка бяха превързани. Раните очевидно му причиняваха болки, но не беше само физическото страдание. Мъката му идваше отвътре.
— Уил Малфой се върна, сър.
— Така ли? Къде се е мотал досега? — Хю изобщо не се заинтересува от информацията.
— Според него човекът, когото трябваше да проследим, е бил слуга на лорд-пазителя на печата.
В първия момент Хю не реагира, после бавно вдигна глава и втренчи поглед в лейтенанта си. Ръката му остана върху челото на Робин.
Джак предаде разказа на Уил.
— Според него мъжът треперел от страх — обясни той. — Непрекъснато се оглеждал, а хората го избягвали. Уил седнал да пие с него, но те започнали и него да гледат като прокажен, затова се измъкнал и по-късно проследил как дебелакът се качил на кораб за Франция.
— Сигурен ли е, че корабът е на Кромуел? — Хю отново посвети вниманието си на Робин, който стенеше и се опитваше да махне кърпата от челото си.
— Съвсем сигурен, сър!
Хю повдигна сина си, за да му даде малко вода, после изтри устата му и го зави до брадичката.
Джак седеше и чакаше. Несигурността му нарастваше с всеки миг. Господарят му изглеждаше така, сякаш изобщо не беше схванал смисъла на казаното.
Но Хю беше чул всичко и бе осъзнал значението му. Но каква полза да го научи чак сега? Мисълта му работеше, проверяваше, търсеше противоречия. Който беше на служба при лорд-пазителя на печата, действаше само по негова заповед. Мъжът, който се опита да го предизвика в галерията, не остави впечатление, че работи по чужда поръка. Но от друга страна, лорд Кромуел имаше свои хора навсякъде. Фактът, че непознатият се беше качил на негов кораб, не беше непременно доказателство. Кромуел предоставяше корабите си на приятели, познати, почетни гости. Когато беше в настроение, той можеше да бъде великодушен.
Възможно ли беше да се е заблудил? Възможно ли беше Гуинивър да няма нищо общо с отравянето на Робин и покушенията върху него? Но Тайлър беше неин човек. Тя и Кроудър го бяха довели в къщата му.
Надежда окрили мислите му и сърцето му заби по-силно. Но не посмя да повярва в щастието си. Изключено беше да се е излъгал. Много факти говореха срещу нея — миналото й, мотивите й. Трябваше да разсъждава трезво, не биваше да си вади прибързани заключения. А би дал цяла година от живота си, ако надеждите му се окажеха истина.
Припомни си мъжа, който го беше нападнал в деня на сватбата му в онази тъмна уличка. Нали той беше споменал, че изпълнява чужди заповеди. Припомни си и как го бяха оставили да пукне на улицата, защото никой не беше посмял да се доближи до него. Ако убиецът е бил един от агентите на лорд-пазителя на печата, които дебнеха по улиците в тази част на Лондон в служба на господаря си, беше твърде възможно местните хора да са го познавали и да са били доволни от смъртта му. Хю знаеше, че народът се страхуваше от Кромуел и го мразеше.
Той затвори очи и силно разтърка слепоочията си.
Джак усети веднага промяната в господаря си. Лорд Хю изведнъж се изправи, кожата му се опъна, лицето му доби цвят.
— Днес чух, че и новият слуга е изчезнал — проговори Джак в напрегнатата тишина. — Тайлър ли се казваше…
— Знам. — Хю бавно отвори очи. — Ще го намериш в най-тъмната уличка в подножието на Лудгейт. — Погледът му издаваше трескав размисъл. Сигурно трупът на Тайлър още беше там. Надали някой си беше направил труда да го вдигне. Твърде възможно беше да намерят у него някакво доказателство. Междувременно Робин беше заспал, дишането му беше спокойно и равномерно. Тласнат от внезапен импулс, Хю скочи.